Warning: exif_imagetype(): https:// wrapper is disabled in the server configuration by allow_url_fopen=0 in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php on line 85

Warning: exif_imagetype(https://bgcave.org/wp-content/uploads/2017/03/landscape-411712.jpg): failed to open stream: no suitable wrapper could be found in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php on line 85

Warning: imagefilter() expects parameter 1 to be resource, boolean given in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/ImageHandler.php on line 27

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php:85) in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/MOBI.php on line 179

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php:85) in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/MOBI.php on line 180

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php:85) in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/MOBI.php on line 181

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php:85) in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/MOBI.php on line 182

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php:85) in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/MOBI.php on line 183

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php:85) in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/MOBI.php on line 184

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php:85) in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/MOBI.php on line 185

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php:85) in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/MOBI.php on line 186
Нови пещерни открd2!d2!BOOKMOBI   & 6 F V f v  ^8Ғ> MOBI9< @EXTH d!Алексей ЖаловiОткритияg

Нови пещерни открития в процеса на проучване на пещерата „Ледникът“. Това е едно от поредните предизвикателства към членовете на Българското пещерно дружество. Без съмнение, то е приоритет на пещерняците от Ракитово, но към него са …

j,ср, 25 мар. 2020 19:00:57 +0200p"https://bgcave.org/?p=2873e<Българско Пещерно Дружествоf~Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.Нови пещерни открития в родопите

Нови пещерни открития в родопите

Нови пещерни открития в процеса на проучване на пещерата „Ледникът“. Това е едно от поредните предизвикателства към членовете на Българското пещерно дружество. Без съмнение, то е приоритет на пещерняците от Ракитово, но към него са съпричастни и колеги от други места. Потвърждение на това е проведената на 7-ми и 8-ми март многопланова мини експедиция. В нея, от страна на ракитовци, в различни дни, се включиха председателят на БПД Ракитово Стойчо Зарев и неговите саратници Стимка Мирова, Дуейн Доран, Ангел Гагов, Димитър Димитров, Здравко Цинцов, Йордан Тупаров, Кристиян Делиев. Гостуващите спелеолози бяха Валентин Тодоров от Етрополе и Алексей Жалов от София. Работната програма на първия ден включваше разширяването на тесни участъци в пещерата, отделно опит да се проникне напред в новооткрита , в предишна експедиция, галерия, фотографиране , събиране на пещерна фауна и ,не на последно място, провеждане на опит за проследяване на пътя на подземните води.

Тръгна се с „голямата торба“, но както често се случва, по различни причини, тя трябваше да се прекрои. Първото стеснение , след входът, така и не пропусна меракладнисалият се софиянец та събирането на животинки отпадна, трима от ракитовците се върнаха, защото се оказа, че пещерните им гащеризони на се подходящи за предвиденото пълзене – там беше станало твърде мокро, което повишаваше рискът от преохлаждане. Към дълбините на пещерата поеха Ангел, Дуйен , Валентин и Стойчо. Там нещата обаче се „закучиха“ и то не само от увеличилият се дебит на подземната река, което неизбежно водеше към по-солидно измокряне, въпреки добрата екипировка. Разчистването не даде исканият резултат, Дуйен успя за направи няколко снимки, но спусъка на камерата му блокира. В края на краищата, точно в 12 часа обедно време, разтвореният, според дадените указания, флуоресцеин бе пуснат в подземната река *.

Докато «бойната» група се занимаваше с делата си, 2-ма от отпадналите от пещерните дейности започнаха, за пореден път, издирването на нови отвори в склоновете на суходолието на река Чукура. Ха да надникнем зад някой камък, ха да проверим крие ли нещо повече някой скален подмол. Уви. Най-после, в подножието на една скала видяхме силно приличаш на язовича дупка отвор. Отвътре леко подухваше, а щом осветихме вътрешността видяхме, че своеобразната галерийка продължава. Да но, тя беше твърде ниска, за да можем да се промушим напред за да разберем дали нататък има още и още, ни беше необходимо средство чрез, което да изгребем част от пръста настлала пода! Пак ударихме на камък.

Една нищо и някаква хралупка, съвсем близко до входа не „Ледникът“, прикова вниманието ни! Тревичките обраснали отвора нежно се поклащаха, давайки знак, че някъде там за цепнатините се крие кухина! Дали? Митко и моя милост заровичкахме с ръце и щом поразкрихме един голям къмък, зад него се разкри пукнатина достатъчно голяма за да можем да пуснем зад нея камък. Направихме го и туп-туп – той падна около 3-4 м. Добре, но какво от това! За да се проникне надолу ни беше нужна „тежката артилерия“, та оставихме тази работа за следния ден. Междувременно пещерната група изскочи от „Леденика“! Бяха толкова изцапани и мокри, че едвам ги разпознахме. После, вкупом, отидохме до входа на пещерата „Лепеница“ откъдето очаквахме да се появи оцветената вода. За жалост, тя изтичаше отвътре бистра и прозрачна, но забелязахме, че в 3-4 от локвичките близо до входа се е задържала фосфорицираща в зелено, водица. Явно оцветената вода е преминала подземният път между двете пещери много по-бързо от очакваното, но е оставила явни белези, че опитът ни е успял.

Тук ще направим малко отклонение, за да въведем читателят в обстановката. В края на 50-години на 20 век, в районът са били проведени хидрогеоложки поучавания. В едно от губилищата на р.Чукура са били пуснати 5 тона сол. Осолената вода е излязла от входа на пещерата Лепеница 9 часа по-късно, като за това време е преминала разстоянието (по права линия) от 4.6 км. . Тоест тя се е движила под земята със скорост 510 м/час. Правейки нашият експеримент ние предполагахме, че намиращата с по линията на предполагаемото движение на подземните води пещера „Ледника“ е част на вече доказаната хидрогеоложка система, но явно бяхме позабравили цитираните по-горе данни. Ако не беше така, много скоро, след пускането на флуоресцеина, щяхме да отидем до Лепеница и да видим как от нея изтича зелена рекичка.

Това щеше да е абсолютно сигурно при положение, че разстоянието, между входовете на Ледника и Лепеница, което по-късно измерихме, е само 1.500 м.. А когато наложихме картата на Лепеница върху приложението Google Earth, установихме, че разстоянието между краят и входа на Ледника е само 506 м. Обнадеждаващи, сметки, но след дъжд-качулка. Ще повторим опитът пак, за да сме още по-сигурни, че през двете пещери протича една и съща вода! А дали ни ще можем да преодолеем физически разстоянието помежду им ще да покаже бъдещето. Ако това се случи, то би било възможно да се образува пещерна система с дължина над 4 км. Засега оставаме с тази мечта!

Към края на деня Вальо, Стойчо и моя милост се насочихме към местността „Ремово“ за да огледаме тамошното голямо губилище и, евентуално да приложим една вальова идея. Мястото, където водата се губеше изглеждаше много затлачено, а и терена не предразполагаше да „обвием“ въртопната фуния с полиетиленово платнище. В другия му край обаче, забелязахме сериозно 2-3-метрово пропадане с малка дупка на дъното. Тогава решихме да прокопаем канал, чрез който да пренасочим водата в новооткритата се дупка. Речено – сторено. После „облицовахме“ въртопът с платнището и осигурихме постъпването на вода в него. Нови пещерни открития в процеса на проучване на пещерата „Ледникът“. Това е едно от поредните предизвикателства към членовете на Българското пещерно дружество. Без съмнение, то е приоритет на пещерняците от Ракитово, но към него са съпричастни и колеги от други места. Потвърждение на това е проведената на 7-ми и 8-ми март многопланова мини експедиция. В нея, от страна на ракитовци, в различни дни, се включиха предсе

На следващият ден отидохме да видим какво е положението и установихме, че платнището е задържало няколко кубика вода, респективно в дъното на въртопа се образувало езеро. Дойде време за осъществяването на крайната фаза на експеримента – пробиване на платнището с оглед бързото изтичане на водата във въртопа с оглед на отварянето му и евентуалното проникване в дълбочина. Прикрепихме острие в края на една върлина и разрязахме дъното на платнището. И …. За броени секунди водата изтече в дупката и я разшири по диаметъра и, а и в дълбочина. Това добре, но за да се продължи надолу беше необходимо наоколо да се укрепи, а да се извадят неизвестно количество камъни. Оставихме това за по-нататък, защото ни глождеше мисълта ще ли можем да проникнем в дълбочина на откритите през миналият ден отвори ( проекто – пещери).

Насочихме се към вертикалната перспектива. С дружни усилия, не без инициативността и майсторлъка на Вальо, дупката ставаше все по-дълбок. Оказа се, че последното препятствие е един непоклатим с ръце няколкостотин-килограмов камък. В действие влязоха полиспастите, а тягата на вальовият бус. Бавно и полека камъкът изскочи като тапа от бутилка, а на неговото място зейна широка и дълбока около 4 м дупка. Стойчо, Вальо и Ангел „скокнаха“, за на разберат, че там долу има неголяма девствена пещера състояща се от две доста красиви залички. Това едва ли беше мечтаната от нас голяма пещера, но все пак беше поредната открита от нас нова пещера в района, а и в страната. После покопахме в язовичата дупка, но времето напредна и трябваше да се разотиваме – кой от където е. Ракитовчани към домовете си, а останалите към родните места. В тези два дни се позабавлявахме чудесно, но едва ли можахме да преобърнем света, но все пак те ще останат необикновени за нас. Птицата на откривателското щастие не всеки ден каца на рамото на пещерните изследователи.

Автори: Алексей Жалов , Стойчо Зарев

* Багрилото се използва и в хидрогеологията за проследяване на пътя на подземните води. При разреждане във вода в съотношение 1/1 000 000 дава наситен зелен цвят. А при добавяне на натриева или друга основа става 400 пъти по силен оцветител. И дори да е толкова разреден че водата да изглежда бистра при осветяване с ултравиолетова лампа почва да флуоресцира. При малки концентрации флуороесцеина се открива най-добре със синя светлина (465 nm – 490 nm) и свети в жълто-зелено (520 nm – 530 nm).

Contents


Warning: imagejpeg() expects parameter 1 to be resource, boolean given in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/ImageHandler.php on line 30
FLIS00 00 00 0800 4100 0000 00 00 00ff ff ff ff00 0100 0300 00 00 0300 00 00 01ff ff ff ffFCIS00 00 00 1400 00 00 1000 00 00 0100 00 00 0000 00 cb 3e00 00 00 0000 00 00 2000 00 00 0800 0100 0100 00 00 003918400778