Warning: exif_imagetype(): https:// wrapper is disabled in the server configuration by allow_url_fopen=0 in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php on line 85

Warning: exif_imagetype(https://bgcave.org/wp-content/uploads/2017/03/landscape-411712.jpg): failed to open stream: no suitable wrapper could be found in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php on line 85

Warning: imagefilter() expects parameter 1 to be resource, boolean given in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/ImageHandler.php on line 27

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php:85) in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/MOBI.php on line 179

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php:85) in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/MOBI.php on line 180

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php:85) in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/MOBI.php on line 181

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php:85) in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/MOBI.php on line 182

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php:85) in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/MOBI.php on line 183

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php:85) in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/MOBI.php on line 184

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php:85) in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/MOBI.php on line 185

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php:85) in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/MOBI.php on line 186
Каньониг по АтонсcVhcVhBOOKMOBI (%5EUeu Ť '[΃ MOBIWʺ$ @EXTHd!Алексей ЖаловiЕкспедицииgV

Каньониг по Атонски, още щом поема пътят от Атон към дома, вече си мисля кога ще се върна отново на това свято място. Доживях и този път това да се случи. Под флагът на Българското …

j+нд, 16 юни 2019 18:34:25 +0200p"https://bgcave.org/?p=2569e<Българско Пещерно Дружествоf~Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.Каньониг по Атонски

Каньониг по Атонски

Каньониг по Атонски, още щом поема пътят от Атон към дома, вече си мисля кога ще се върна отново на това свято място. Доживях и този път това да се случи. Под флагът на Българското пещерно дружество се събрахме 4-ма Сашо Попов от Русе, Стойчо Зарев от Ракитово, Йордан Йорданов и моя милост от София. Към Уранополис пътувахме както обичайно, а там към нас се присъедини ипредседателят на Гръцката федерация по спелеология и наш добър приятел Йоргос Каракирис. Фериботът ни отнесе към пристанището на манастир Костамонит . После, заедно с групата група „яхнахме“ специално пригоденият за извозване на поклонници военен камион. Той се заусуква по прашните серпантини на пътя и скоро ни отведе до самия манастир. За сведение, Костамонит е гръцки манастир, осветен в името на първомъченик Стефан. Cпоред легендата, ктитори на манастира са били св. Император Константин Велики и неговият син Констанций, но първите автентични писмени данни за съществуването на манастира са едва от XI век. Той е двадесети по ред , тоест последен в йерархията на атонски манастири. В него се подвизават 30 монаси, които в сравнение с други атонски манастири живеят доста аскетично. Манастирската библиотека съдържа 110 ръкописни и 5000 печатни книги. Същият следобед поехме към скалите разположени високо над пътя за пристанището, чието изследване беше и първата ни задача. Местоположението им не бе обозримо от пътеката и след дълго лутане в употреба влезна Google картата инсталирана на телефона на Йоргос. Позиционирахме се, но над нас се изправи стръмен, до около 60 градуса, и силно обрасъл склон с пасажи от сипеи. След дълги колебания каньонинга започна,част от групата реши, да го атакува от друго, по-сгодно място, а Йоргос, Стойчо и моя милост, събрахме сили и решихме да щурмуваме директно. С мачете и лозарска ножица в ръка запълзяхме нагоре пробивайки си път през изпречващите се пред нас гъстаци от бодливи храсти и лиани. Тъкмо да се откажем, през листака прозря белезникавата основа на скалния откос. Импулсиран продължих напред и когато бях на метър от скалата, видях, че вдясно от мен тъмнееше триъгълен вход на пещера. Дюшеш, рекох си аз и възторжено извиках.
Същият следобед поехме към скалите разположени високо над пътя за пристанището, чието изследване беше и първата ни задача. Местоположението им не бе обозримо от пътеката и след дълго лутане в употреба влезна Google картата инсталирана на телефона на Йоргос. Позиционирахме се, но над нас се изправи стръмен, до около 60 градуса, и силно обрасъл склон с пасажи от сипеи. След дълги колебания каньонинга започна,част от групата реши, да го атакува от друго, по-сгодно място, а Йоргос, Стойчо и моя милост, събрахме сили и решихме да щурмуваме директно. С мачете и лозарска ножица в ръка запълзяхме нагоре пробивайки си път през изпречващите се пред нас гъстаци от бодливи храсти и лиани. Тъкмо да се откажем, през листака прозря белезникавата основа на скалния откос. Импулсиран продължих напред и когато бях на метър от скалата, видях, че вдясно от мен тъмнееше триъгълен вход на пещера. Дюшеш, рекох си аз и възторжено извиках.
Стойчо си навлече гащеризони и ентусиазирано се мушна, но уви, пещеричката се оказа не по-дълга от 8 м. В близкият и край галерийката продължаваше, но висок около 20 см масивен сталагмит препречваше пътят навътре. Това, което привлече вниманието ни, а същевременно направи пещерката значима бе светлокафявата средновековна стомна, която небрежно лежеше в наслагите в десния и дял. Заснехме я на мястото й, после я внимателно я извадихме за да я наснимаме в детайли и накрая я върхаме там, където си беше. Опитите ни до обходим скалите се оказаха неуспешни. Може би, ако имахме на разположение храсторез, щяхме да успеем, но не .

средновековна стомна

Обходът на Данчо и Сашо също беше наситен с храстинг, но за съжаление в периметъра на техния обход не бе намерено нищо. Все пак вече знаехме, какво има и няма в юго източната околност на Костамонит.
Всъщност, основната ни цел в този район беше да продължим проучването на каньона под манастира, защото, при предходната ни експедиция, липсата на въже спря устремът ни на ръба на поредния отвес. Преди да стигнем до заветното място, за наша най-голяма изненада, се натъкнахме на нова пещера. С дължината си от 18 метра тя едва ли е голяма, за стандартите на естествените обекти на Атон. Чудя се обаче, как не я бяхме забелязали преди. Преди да щурмуваме отвесът, картирахме още една проходна пещерка.
40-метровото 8 милиметрово въже, което този път носехме се оказа твърде дълго за 6-метровия праг. Първи се спусна Стойчо и огледа пътят напред. Следваха няколко подобни изкусно огладени от природните сили отвеса разделени помежду си хоризонтални водни участъци. Сигурно щяхме да ги атакуваме директно, ако дълбочината на образувалите се помежду им езерца не беше твърде голяма. За щастие, Стойчо откри заобиколен път и след поредното чекнене най-сетне се озовахме на сливането на двата коньона – този, който идва от Костамонит и този, който идва откъм манастирът Св. Георги Зограф. Екшънът каньонинг продължи 8 часа, без да успеем да открием повече от описаните пещери. Двете ни проучвания обаче, установиха, че в този участък има 5 пещери и един изкуствен подземен обект.
Според планът, трябваше да нощуваме на „диво“, но съдбата ни отреди друго – да спим на креват в нашият манастир. Това обаче е друга приказка, която ще бъде разказана друг път. Денят за почивка бе оползотворен в моите другари в разглеждане на светата обител и околността и, а моя милост в общение със светите братя мои приятели.
Станахме рано сутринта, за да споделим закуската на харизаните – хора, които отдават безвъзмезден труд в полза на манастира. В 8 вече бяхме „строени“ пред манастира в очакване на Темелко, отколешен мой приятел работещ за техническата поддръжка на манастира. Той бе така добър да ни превози до началото на предстоящия ни каньонинг до манастира Есфигмен, с което ни спести почти едночасово ходене. Вместо да тръгнем по пътеката, поехме по каньона вляво от нея. Красиво и твърде диво място, в което очаквахме да открием пещери. Уви, там намерихме само една. Оказа се твърде малка, но с явни следи от обитаване! После се включихме в пътеката, която явно не се използва твърде често. Постепенно те ни изведе високо над очерталият се вляво от нас дълбок каньон. Отсреща, във високите до 30 м скали, забелязахме няколко тъмнеещи отвора. Проверката им щеше да ни отнеме поне няколко часа, а и целта ни беше друга, така че оставихме проучването им за следващия път. После ни заваля дъжд, пробивахме си път по запуснатата пътека, по поръка на полицаят охраняващ Зограф маркирахме с цветни лентички трасето (казват, че много хора са се губили по този маршрут). След 7 – часов преход, включващ малко лутане, прочистване на пътеката с мачете и лозарски ножици, почивки и едно похапване, се озовахме на входа на манастира Есфигмен.
Спестявайки всякакви лирични отклонения, искам да ви посветя с мисията ни тук. Между пристанището на Есфигмен и близкият Хилендарски манастир се въздига мраморната снага на хълма Самария (145 м.н.в). Преди няколко години в откъм морската му част заедно с К.Стоичков открихме и картирахме 2 пещери. Преди това обаче, Коста го бе фотографирал откъм морето. От снимките ясно си личеше, че в скалите миещи се от морето зеят входовете на няколко пещери. По късно заедно с Г. Колев – Скитник, направихме опит да стигнем до някоя от тях по суша, но поради липса на въже така и не успяхме. Сега въжето беше налице и решихме да пробваме отново. Проправяйки си път, отново с мачете и лозарски ножици, достигнахнаме скалната му шапка. Обходихме я, но така и не намерихме пещери, с голям зор се насочихме към надвисналите над морето скали. Духаше силен вятър, вълните с шум се разбиваха някъде под нас. Това едва ли беше проблем. По скоро под себе си нямахме видимост, за да успеем да се спуснем тъкмо там, където трябва. Решихме, че ще е по-разумно да се откажем. Все пак, успяхме да отхвърлим опцията за щурмуване на пещерите по този начин. На този етап единствената алтернатива за достигане на пещерите е по вода – с лодка или чрез плуване, практики, които за съжаление не са разрешени в монашеската република. Едно детайлно разглеждане на ситуацията в Гугъл Земя открива още една възможност, но не и, ако не се „заобиколят“ съществуващите правила.

Екипа за каньонниг

Нощувахме на диво край пристана на Хилендар, а на следващата сутрин, се натоварихме на корабчето до атонско пристанище Йерисо̀с. После, срещу 20 евро, взехме такси до Уранополис, за да затворим нашето пътешествие на Атон от бряг до бряг. Каква е равносметката ли? Нищо повече от това, че на картата на Атон се появиха 4 нови пещери, а общия брой на проучените на полуострова от нас подземни обекти нарасна на 222. Хубава цифра, нали?

Contents


Warning: imagejpeg() expects parameter 1 to be resource, boolean given in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/ImageHandler.php on line 30
FLIS00 00 00 0800 4100 0000 00 00 00ff ff ff ff00 0100 0300 00 00 0300 00 00 01ff ff ff ffFCIS00 00 00 1400 00 00 1000 00 00 0100 00 00 0000 00 ce 8300 00 00 0000 00 00 2000 00 00 0800 0100 0100 00 00 003918400778