Warning: exif_imagetype(): https:// wrapper is disabled in the server configuration by allow_url_fopen=0 in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php on line 85

Warning: exif_imagetype(https://bgcave.org/wp-content/uploads/2017/03/landscape-411712.jpg): failed to open stream: no suitable wrapper could be found in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php on line 85

Warning: imagefilter() expects parameter 1 to be resource, boolean given in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/ImageHandler.php on line 27

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php:85) in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/MOBI.php on line 179

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php:85) in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/MOBI.php on line 180

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php:85) in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/MOBI.php on line 181

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php:85) in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/MOBI.php on line 182

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php:85) in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/MOBI.php on line 183

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php:85) in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/MOBI.php on line 184

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php:85) in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/MOBI.php on line 185

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/inc/class-read-offline.php:85) in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/MOBI.php on line 186
чужбинска експедbֿbֿBOOKMOBI \?I0FF&F6FFFVFfFvFF F F F F FFFFF&F6FFFVFfFhfi@ij b MOBI GN @EXTHd%Диляна ХристоваiПътеписиg|

В пощата ми се озова поредната покана за чужбинска експедиция, която аха да подмина, но се зачетох и се появи познатият глас: “един ден, сега имам много ангажименти” и т.н. познатите на всеки неща. "Я …

j,пт, 30 ное. 2018 14:03:54 +0200p"https://bgcave.org/?p=2138e<Българско Пещерно Дружествоf~Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial 4.0 International License.чужбинска експедиция, която аха да подмина

чужбинска експедиция, която аха да подмина

В пощата ми се озова поредната покана за чужбинска експедиция, която аха да подмина, но се зачетох и се появи познатият глас: “един ден, сега имам много ангажименти” и т.н. познатите на всеки неща. “Я заминавай!”

Общо взето така се роди идеята да отида в Турция без мечти, планове, подготовки и дълго четене. Изчаках наближаващата среща на БПД и заявих желанието си. Набързо се намериха още трима кандидата и идеално се вписахме в поканата: двама мъже и две жени – да могат да картират и да са в добра физическа форма. Разбира се имахме гранде план да отидем някъде поне веднъж заедно, защото не бяхме влизали като екип.

Паралелно с тази новина се появи акцията за заслон Кончето, в която взех скромно участие. Докато бях горе ми звънна някакъв непознат номер – Теодор Кисимов, да ми каже,че щял да ходи в Турция (не се познавахме,но бях чувала за него). Поканих го да дойде с нас…. позасмя се леко и ми каза,че моят екип се е разпаднал и за това ми звъни-да отида с него….?!”Как така се е разпаднал?!”. Оказа се,че по една или друга причина хората,с които щях да пътувам са пас. ОК, значи заминавам с Тео и Коце (Академик)…..Бях чувала за техния опит и малко се притесних дали ще им смогвам на темпото.

Този път бях решила да си подготвя багажа поне ден по-рано т.е. да изневеря на себе си и запазената си марка – багажа се оправя на десетата минута от петте минути, които съм казала че ми трябват на човека, който ме чака пред нас с колата да тръгваме….да, знам- последният да затвори вратата!

Дойде време да тръгваме и след кратка обиколка в София потеглихме за Хасково да вземем багажа на Тео. Замених късите панталонки с дълги, обядвахме и поехме към границата. Пътувахме с джипа на Коце като се редувахме кой да кара, имахме около 1500 км пред нас. Докато Тео си взимаше заслужена почивка на задната седалка (т.е спеше и не ни навигираше) ние с Коце се доверихме на господина от навигацията и се озовахме на пътя за Бурса. Разбира се Тео, който се събуди точно като поехме по грешния мост каза, че сме сбъркали и че тая навигация въобще да не я слушаме, но има роднини в града и ще минем да ги видим. Вечеряхме с тях и продължихме.

Като стана време да нощуваме се отбихме по един черен път, извадихме шалтетата и налягахме до джипа. Явно вятърът, който рошеше косата ми беше издухал всякакъв здрав разум и в просъница започнах да се притеснявам дали някоя змия ще влезе в чувала ми и какви ли змии има там? Затегнах си връвта около врата и казах, че сигурно и преди са виждали бългрски змии, та надали ще съм им интересна и заспах.След 4 часа сън, закусихме и продължавайки по пътя, вече се усещаше навлизането ни в Азия.

Щом пристигнахме в Анамур се запознахме с Ендер (ръководителят на експедицията), някои от другите участници и разбира се с жегата. Обядвахме, след което ни чакаше няколко часово качване с джипа по един черен планински път. Откровенно казано не ги усетих. Около мен всичко беше изключително красиво! А платото…какво плато! Харесвам аналогията, че ми прилича до някъде на сцената от междузвездни войни, в която Анакин се състезава като дете.

В лагера се запознахме с останалата част от екипа. Експедицията се състоеше от турци, българи, американци и ливанци. На следващия ден стана ясно, че ще влизаме. Не се знаеше за колко време, оказа се, че няма значение прониквачката ми е малка и искам не искам ще трябва пресата за коса да я оставя в лагера (шегувам се разбира се….взех я с мен!). Коце и Тео бяха така добри да ми покажат някой друг трик за приготвянето на багажа. Щом бяхме готови тръгнахме към пещерата, а да Тео вече ни беше обяснил, че пещерата се казва Морджа, а не Морка/Морса/Морца или там каквото още бяхме измислили с Коце.

На входа на Морджа. От ляво на дясно: аз, Тео, Умит, Коце и Волкан

Малко снимки на входа и поехме по въжетата. Бяхме група от 5-ма: Умит, Тео, аз, Коце или Коте (както турците го наричаха) и Волкан. Пещерата беше приятна: широки отвеси, нямаше тесняци, малко вода и не много ниска температура. По пътя Тео снимаше с go pro, а по едно време и аз се изявих като оператор, за съжаление щяхме да разберем, че сме изтрили клипчетата от първите два дни. В края на един водопад се виждаше дъно и по средата му лагерът ни. Home sweet home – да бе ама не (нещо напоследък редовно я използвам тая фраза и май трябва повече да внимавам като си правя резервациите). В лагера имаше няколко неща, които не бяха съвсем ок и ни създадоха малко грижи, но ние не сме от най-грижовните та ги оправихме да не ги мислим. Вечеряхме и си легнахме. С напредването на нощта и усещането на това колко точно са 4 градуса и как се спи на тях си ставахме все по-близки. Българската част бяхме достойни за прозвището “сардинки”или “копърки”. Турската част се притесняваха да се присъединят и зъзнаха. На сутринта закусихме и екипите си тръгнаха по задачите. Аз и Коце щяхме да картираме и за това пихме чай до последно и чакахме  другите тръгнат за да не си пречим.

Подземен лагер.. скуката не е на почит. От ляво на дясно: Волкан, аз, Стефи, Елиас и Коце

След лагера започват две сравнително големи камбани с по едно прехвърляне на тях, което ме накара да се чувствам малко неуверена. Имам си такива дни в пещерния ми живот, в които някакво съмнение и страх се появява в мен без конкретна причина, но гледам да не им се давам. На дъното на въпросните камбани таблета се запъна и имахме около 40 минути техническа почивка. Тамън таблета се оправи и се наложи операция “събличане-обличане”, защото вече ми тракаха зъбите и не че ми пречеше, но ръката ми трепереше като на стар алкохолик сутрин преди да си е глътнал закуската. Пък бях дъ дисто мен и ми трябваше стабилна ръка. Продължихме напред по едни меандри, прагчета и така до втория голям отвес. Много красив! Големи обеми с речни камъни в ниското, което ме наведе на мисълта колко вода минава тук и каква сила има. Щом стигнахме дъното на въпросния отвес казах на Коце, че започвам да се уморявам.

Таблета се прибра, хапнахме, отново операция “събличане-обличане”, защото не искам да плувам в собствен сос до лагера и тръгнахме нагоре. В главата ми бяхме изминали много път, което в действителност не беше така. Явно изтиването ми си казваше думата. Имахме уговорка с другите 20:00 в лагера. Така и стана. Волкан излезна към базовия лагер и останахме 4-ма в нашия подземен дом. Вечеряхме и си легнахме като обяснихме на Умит, че ще е по-добре за всички ако и той се сгуши в нас, а не спи самостоятелно почти на входа на палатката.

Сутрешният ритъм вече ни беше познат: Тео и Умит напред– екипират и проучват, а ние с Коце след тях и картираме. Този ден неприятното усещане от вчера го нямаше и с голямо удоволствие сe пуснах в камбаната, набързо стигнахме по вече познатия ни път до дъното на втория голям отвес и се заехме да картираме. От тук нататък пещерата беше по-различна, имаше стеснения, повече хоризонтални части и по-нестабилни скали на места. Картировката ни приключи на дъното на едно малко водопадче, което беше покрито с камъчета и приличаше на плаж, по груби сметки беше около -680м. Решихме, че това е добро място за втори лагер, защото времето, в което пътувахме от и до сегашния можеше да се използва за картиране, пък и беше изключително красиво.

Срещата с останалите беше в 22 часа и след точно 65 движения по въжето на втората камбана се озовах в празния ни лагер. Като Коце се появи си направихме чай и влезнахме в палатката (която не беше точно палатка, но ни вършеше работа до някъде). В 23ч все още нямаше никой. Разказвахме си разни пещерни истории и времето напредваше, а нашите хора ги нямаше. Започнах да се притеснявам къде са, но Коце ми обясни, че е нормално това забавяне при проучване на пещера, а и Тео отлично знае какво прави. След което задряма, а аз реших, че ще си допия чая. Около 02:00часа, явно съм тръгнала да заспивам си ударих главата в чашата, което показа, че е време да гася бензиновия примус и да лягам. Точно тогава чух Тео как се провикна за здрасти. След около 30 мин и Умит се появи. Пихме по един чай, вечерях ме и си легнахме.

 Сутринта ни събудиха по телефона. Тео обясни любезно (доколкото можеше да бъде любезен в ранния час), че всичко е наред и смятаме да спим т.е. да не ни звънят. След час му се наложи отново да го обясни. Тръгнахме на горе по обяд, бях първа, след мен Коце, Тео и Умит.

Абе тея въжета край нямат, почти съм сигурна, че някой е преместил входа по-далеч….

По едно време намерих една издадена скална форма, от която се стичаше вода и добре се напих преди да продължа. Първата почивка (пък май и единствената) я направихме малко преди входа, когато срещахме екипа, който щеше да спи в лагера след нас. Поговорихме си за кратко, колкото да ни стане студено и тръгнахме. Разбира се дойде ред на соло изкачванията ми (сравнително редовно ми се случва да катеря някъде, където съм сигурна, че не съм минавала, но да си мисля, че просто не помня и пътя е натам) Коце се заблуди и пое след мен, което даде възможност на Умит и Тео да направят атаката си и да завземат челните позиции към изхода (докато четете това трябва да си забързате гласа!).

 Конфигурацията на движение се промени: Умит сам на горе, Тео и аз заедно, Коце след нас. На последното въже Тео ми каза, че не бил забелязал снега на влизане, а аз му отвърнах, че сигурно е плесен и да продъжава, че ми се пие бира. Той се засмя и тръгна, след като се озовах на неговото място разбрах защо се смееше. Пред мен имаше голяма снежна пряспа, която заемаше значителна част от дъното на отвеса т.е. нямаше как да е плесен! А нагоре….. нагоре звездите и лек топъл полъх, който те докосва по калното лицето. Мирише на трева, на почва, чуват се разни насекоми… явно входа отново го бяха върнали на мястото му и аз бях на него. Нощното небе беше невероятно красиво и чисто, даже и падаща звезда получихме за награда.

 На следващия ден си взехме заслужена почивка в лагера – разбирайте миене на посуда и на нас самите.

Престоят ни продължи с картиране на една новооткрита пещера в близост, която представлява изцяло вертикална част (по груби сметки може би ще има 90-100 м), запълнена почти изцяло със сняг и лед. Разбира се на 15-та минута вече ми беше студено вътре и ритайки с крака в скалата отстрани се сетих за вица “човека с двете тухли на моста”…..незнам каква ще е аудиторията на разказа, та май ще го спестя. Последва довършителен ден – който е взимал мерки да си прави картата, а който е екипирал да си вади въжетата….нещо такова. Тео и Коце ни спретнаха разходка до Егма – най-дълбоката пропаст в Азия (или поне аз така разбрах).

Докато Тео и двете дами от турска страна влизаха да поразгледат малко, аз реших, че е изключително подходящо да се покатеря по скалите в близост. И така направих премиерно-соло-почти нощно катерене на челник: “малко само да траверсирам, я колко удобна хватка …ами тук”и след като чух, че останалите бяха при джипа вече – погледнах на долу:” аха ясно ,Дилянке , хайде слизай сега да те видим!”….пиша  значи съм слезнала…..

Вечерта около лагерния огън се появиха две бутилки вино (през цялото време само бългериан гайс носихме алкохол – бири, вино и коняк от Вороня, който пихме в пещерата благодарение наТео), които доста ме изненадаха с бързината, с която се появиха от нищото и още по-голямата бързина, с която изчезнаха.

 Сутринта беше придружена със сериозно подмоткване от моя страна и улавяне на многозначителни погледи от дъ адърс бългериан гайс тип: “Абе няма ли да си оправяш багажа?!”. Бавно и славно, изоставяйки тахана на масата (към който имах сериозна зависимост!) се насочих към мястото на кучешката къщурка (така нарече Коце моята мега-яка-едноместна-ултра-лека палатка, която ползвахме за склад) казах си, че гениите владеят хаоса и започнах да си събирам вещите пръснати по цялата поляна…

Дойде време за прегръдки, целувки и сбогувания. Натоварихме се на джипа и тръгнахме по невероятно красивия път надолу. Така завърши основния етап от нашата чужбинска експедиция. Спряхме на няколко места да берем смокини и да питаме за пътя (аз се възползвах да бера през това време райски ябълки и сливи). На прага на цивилизацията направихме сериозна грешка, която още напомня за себе си! Кактуси! Коце каза, че е ял такива в Белгия и били много хубави. С усмивка си взе фотоапарата и започна да ни снима. От своя страна аз и Тео си понабрахме като аз се чудех защо не ги берат –иглите са големи и лесно могат да се избегнат. Пробвах ги, не бяха нищо особено. След около 3 мин разбрах защо стоят там недокоснати…

Отново в главата ми изплува виц : “един човек отишъл на лекар и му казал, че където и да се пипне всичко го боли…оказало се, че му е счупен пръста”. И аз така ….или се превръщах в таралеж откъм дланите или просто се бях прецакала! Оказах се горд собственик на десетки финни, малки иглички, които бe немислимо да извадя една по една. Посмяхме се и се заехме с опити за махането им. Аз като креативна личност реших, че със зъби ще е най-лесно! Супер, вече имах лепнещи (от смокините), боцкащи пръсти придружени с набодени устни готови за селфи! “Мезотерапия?! B*** please на ти кактус!”. Очаквах наближаващия плаж и нищо не можеше да помрачи настроението ми ….дори и игличките по тениската….

 На плажа открих разковничето – като пренебрегнеш горещината на пясъка и боцкането, на места до кръв и си разтъркаш ръцете с него (пясъка)- игличките се махаха. И ето ме доволна, осолявайки се в морето, дебнеща багажа, а мъжете плуваха навътре. После хапване и познатия път към вкъщи.

 Пътувахме спокойно и приятно и тъкмо да реша, че приключението е свършило ни се случи случка. Решихме да нощуваме покрай пътя, на едно хълмче. Да бе ама се оказа, че има някаква клекта за телекомуникация горе и дойдоха едни хора, с едни коли и едни фенери. И добре че Тео говори турски та се разбраха и пистолета(турския) се прибра без да се използва.

Горе-долу това беше нашата чужбинска експедиция в турско, пречупено през моя поглед. Разбира се много неща се случиха, които не съм описала, защото щe стане толкова дълго, че дори и аз няма да си го прочета след време. В мен остава един топъл спомен от това преживяване, леко носталгични мисли вече за екипа, радост от запознанствата, нетърпение да се върна и гордост, че добавих нов стаж в пещерната ми кариера.

 Изключително съм благодарна на Коце и Тео за това,че имаха търпение към мен, споделяха богатия си опит и ме оставяха да си “бера”занаят от тях.

Благодаря на Българско пещерно дружество и на СПК “Академик”- София за финансовата подкрепа, която ни удариха.

Благодаря и на вас, че прочетохте този толкова кратък разказ. Надявам се поне за малко да съм успяла да ви пренеса в моята Турция.

Contents


Warning: imagejpeg() expects parameter 1 to be resource, boolean given in /home/bgcaveor/public_html/wp-content/plugins/read-offline/lib/phpMobi/MOBIClass/ImageHandler.php on line 30
FLIS00 00 00 0800 4100 0000 00 00 00ff ff ff ff00 0100 0300 00 00 0300 00 00 01ff ff ff ffFCIS00 00 00 1400 00 00 1000 00 00 0100 00 00 0000 01 62 2000 00 00 0000 00 00 2000 00 00 0800 0100 0100 00 00 003918400778