ОТНОВО ВЪВ ВЕТРЕНА
От 21 до 23 февруари , 5-членна група на Българското пещерно дружество в състав А. Жалов, И. Иванов, Й. Йорданов, Р. Писков, Цв. Валерианова , посети Западните покрайнини в съседна Сърбия. Мисията включваше посещение на пещерата Ветрена дупка край с.Власи, проверка на състоянието на сифона в края и, картировката на 3 некартирани нейни разклонения. Както обикновено, не и без помощта на нашия добър приятел Микан Андреев – секретар на Спортния съюз на Цариброд, намерихме покрив в Планинарският дом в с. Поганово. За ден на акцията бе отреден съботният ден. И така паркирахме на обичайното място, нарамихме раничките и не след дълго бяхме на входа на пещерата. Докато надявахме пещерните доспехи, съставихме планът за действие и се сурнахме в пещерата. След като преодоляхме входните теснини обвеяни с идващият отвътре ветрец, крачихме бодро към краят на пещерата. За щастие, придвижването в тази посока е леко и приятно. Няма теснотии, нито препятствия изискващи големи усилия, а високата, в по-голямата си част, галерия е обкичена с много и достатъчно красиви и недокоснати от човешка ръка образувания. Първата ни цел бе картирането на дясно седяща галерия в почти самият края на пещерата. Докато Цвети и моя милост, а в последствие и Данчо, са заехме с тази работа, останалите ни другари достигнаха сифона, за да разберат, че и този път той е пълен догоре и няма как да ни пусне нататък.
Тук дължим да направим едно малко пояснение. Всъщност, пещерата е система състояща се от две отделни части (пещери) – „Ветрена дупка“ и пропастта „Пещерица“, които физически са разделени от въпросния сифон. При засушливи периоди, нивото на водата в него спада до степен, при която галерията свързваща двете пещери може да се проходи и респективно картира, за да може да се направи цялостна карта на системата. Картировката на Ветрена дупка, без разклоненията за които стана дума, бе извършена в рамките на две предишни експедиции на БПД, едната от които съвместно със сръбски спелеолози от клуб „Двиг“ от Владичин хан. Успоредно с това, бе проучена и пропастта „Пещерица“ като се оказа, че дълбочината и е 123 метра. За съжаление обаче, щастието ни да намерим сифонът частично „отворен“ така и не ни споходи! В интерес на истината имаше едно изключение, но тогава случайността ни намери неподготвени – просто никой от нас не беше екипиран подходящо (с неопренов костюм или друго водозащитно облекло) за да може да преодолее безопасно разстоянието от пещерата до дъното на пропастта.
И този път късметът не беше с нас. След като успешно се справихме с разклонението, поехме към средата на Ветрена, където ни чакаше изпълнението на задачка №2 – картирането на тясна странична галерия. За изпълнението на и по понятни причини, отпаднаха трима от нас. Най-напред в теснината се впусна Данчо уви Цвети го смени, гърчейки се проникна напред, за да надвеси на кладенец, чиято измерена дълбочина се оказа 4.70. Безопасното спускане в него изискваше въже, каквото нямахме и проникването надолу, а вероятно и нататък, остана за следващият път !
Така пристъпихме към 3-тата си цел – картирането на наклонена странична галерия в близост до входа. С това се справихме, но се оказа, че вдясно, малко преди краят и, има доста стръмен кален, респективно, твърде хлъзкав участък. В горният му край тъмнееше и даваше знак, че там има по-високо разположена галерия. Дали това е така както изглеждаше, а и ни се искаше, можеше да разберем, ако някой от нас се покатери. Данчо запълзя нагоре- две напред , една назад. Трудна работа. Тъкмо се набра 2 метра нагоре, нещо под единият му крак се откърти и политна там където бяхме Цвети и моя милост. Голямият колкото юмрук камък обвит с кал профуча покрай мен и недружелюбно удари Цвети по бедрото. Успоредно с това, Данчо бързо-бързо се изпързаля по корем, току да стъпи на главите ни. Какво да се прави, случват са и такива неща. Ама и тази галерия трябва да бъде проучена докрай, та със сигурност отново ще да ходим във Ветрена дупка.
Този път, внимателно подготвени, да посрещнем предизвикателствата, които пещерата постави пред нас. Но и без тях, проникването в нея би си заслужило, дори за да може човек да се поразкърши, а ида се нагледа на красотите на подземната природа!
