МЛАДЕН 2018 – 2-ри етап
Идеята Българското Пещерно Дружество да организира ежемесечни неголеми експедиции сякаш потръгна. Първото проучвателно ходене на с.Младен, Габровско ни даде импулс за продължаване и задълбочаване на изследванията наоколо. Съгласувано с М.Мирчев от Севлиево и нашият приятел Ст.Попов от селото, решихме да проведем втора поредна експедиция от 27-ми до 29-ти юли. Създадохме събитие в затворената група на дружеството и зачакахме навитаци. Междувременно В.Панев от „Стринава“, Дряново подплати наличната ни информация с данни от предишни изследвания проведени съвместно със севлиевския Миро. В крайна сметка, на уречения ден в Младен се събра силна „бойна“ група в състав: А.Жалов (ПК“Хеликтит“, София и БПД); В.Тодоров (ПК“Мрак“, Етрополе; К.Димчев и Пл.Славова (ПК“Приста, Русе); М.Мирчев, Севлиево; М.Стойчев , ПК“Академик“, Русе ; П.Димитров (Пешкина), Карлово, БПД; Сашо Попов (ПК“Приста, Русе и БПД, Хр.Христов (Мамута), ПК”Хеликтит», София. Благодарение на съдействието на ентусиазирания Ст.Попов, кметът на селото Иван Колев ни предостави за щаб квартира намиращият се в центъра на селото клуб на пенсионера , а за разпъване на палатки полянката до него. Уредихме се и още вечерта нагласихме плана за следващият ден. Междувременно направихме бърз оглед на каптирания Изворът на Сереков и най-вече пещерата зад него, за да установим, че там има известен шанс за продължение.
След обичайното размотаване, в 9 сутринта тръгнахме по задачите – Сашо и Пешкина да картират малка пропастчица под гробището, Пламенка, Стефан,Алексей, и отделно Камен на обход, а останалите, въоръжени с цяло камионче с всевъзможна техника, да отпочнат копането на най-перспективните въртопи. Бригадата на копачите си избра обект, който според тях е твърде надежден и го форсира, не че нямаше други подобни. Щом нашата група достигна мястото, видяхме че те се бяха развихрили. Даже бяха наклали огън, за да може пушекът да пъди настървените комари намерили сгодно място във влагата и хладината на въртопа. В употреба бяха влезнали макари и полиспасти. Видяхме с очите си как може да се използва тягата на камиончето за изваждането на голям камък препречващ пътят на копачите надолу. Обходът ни целящ установяването на състоянието на въртопите след обилните валежи продължи. Увлечените от пороите земя, клечки и трева бяха запушили повечето от обектите. Други се бяха поотворили, но не дотам, че да може да се проникне в тях. Установените от предишното ходене 4 отворени въртопа се оказаха непокътнати. Междувременно копачите, след като бяха навлезли около 6 метра дълбочина, вдигнаха „бялото знаме“ и се преместиха на „обекта“, който бяхме нарекли преди „Слънчевият лъч“. Тъкмо, когато към група „обход“ се присъединиха Пешкина, Сашо и Камен, заваля та после ни тръгна като на „по вода“. Като как ли? Ами след здраво разчистване, с наличните две мачете, на гъсталака обграждащ най- отвореният в дълбочина въртоп, се установихме там с цел копане. С тази нелека задача се заеха Камен и Сашо, а Пешкина, Стефан и Алексей отпочнаха картировката. Въпреки силното слънце, картировачите, използвайки висящата бусола, се справиха отлично – крайните точки на затвореният полигон бяха с несходство само 40 см. Копачите, бидейки само двама, видяха зор та прехвърлихме Стефан да вади кофите със земя и камъни към тях. Нищо обаче не можа да ги спаси от нападенията на комаровите „ескадрили“ царстващи в прохладата на въртопа. Когато работният ден приключи, Сашо „замрази“ обекта на дълбочина – 12 м спрямо горнището на негативната форма, картировачите бяхме затворили втори полигон на дълбочина около 2.5 м от равнината на въртопната фуния. Благодарения на усиленият труд на копачите „Слънчевият лъч“ също беше нараснал в дълбочина и все повече се отваряше. Отгоре на всичко, при сутрешният си индивидуален обход Камен беше открил и неизвестна до момента пропаст. Вечерта, преди да се отдадем на заслужен отдих, разгадахме още една загадка, но още е рано да разкажем за стореното, защото предстои още ръчкане. Междинният успех, а и възстановяването на обилната пот изляла се през деня трябваше да се полеят с бира… По-уморените, обаче не издържаха на напъна, ала и бирата взе че свърши …
В последният ден, от експедицията решихме да отхвърлим още малко работа. Копачите, подсилени от Мамута, се понесоха към „Слънчев лъч“, а Пешкина и Алексей да довършат картировката си. Тъкмо, когато слънчевата дупка започна съвсем да се отваря, трябваше да сложим конец на експедицията, защото ни чакаше път за родните места. Все пак, работата приключи на кота – 12. Около Младен остана работа колкото щеш, затова решихме да продължим наесен. Така че, очаквайте новини, а ако имате мерак се присъедините добре сте дошли, защото около Младен има още доста неразгадани тайни !
Накрая следва да благодарим на г-н кмета на селото Иван Колев , а и нашият добър приятел С.Попов за оказаната помощ и подкрепа, без които експедицията нямаше да е така успешна!
Информира: А.Жалов
Снимките към текста са на: Пл.Славова, А.Жалов, Ст.Попов, А.Мирчева
