Конгрес Hypogea 2017

Конгресът hypogea
Успях да участвам  с първия конгрес по темата в Рим и си рекох: – Като съм казал едно, защо ли не кажа и две. Заявих участие с доклад. По-късно тежки неволи ме принудиха да се откажа от намеренията си . След мрака идва светлина. Обстановката около мен се разведри, а и една „луда“ идея (ще я споделим с вас съвсем скоро) завладя мен и моите приятели. Мотивиран от това, реших да „плюя“ на несгодите и да отида на hypogea. Моят (нашият) добър приятел Али Ямач, който беше организатор на събитието, ми рече да не се безпокоя за нищо освен да си намеря хотел – нещо което допълнително ми даде криле. Ако, джобът ти е плитък, не можеш да си позволиш екстри. Резервирах си евтин хотел и реших да пътувам с обществения транспорт! 1329 –те километра до Ургюп, където беше седалището на конгреса,  изминах с влак ,  автобус  и такси за около 23 часа. Пристигнах, където трябва на 6-ти март – тъкмо в началото на конгреса. Съвсем се сплесках, когато разбрах, че хотелът в който си бях направил резервация не работи от 4 месеца. Слава Богу, по-късно си намерих друг, но не и на същата цена.
С битовизмите дотук. Сега за конгреса hypogea. Той се проведе в необичайна за подобни мероприятия среда – чудесна изкопана в скалите сводеста зала. За съжаление мнозина от участниците, които бяха заявили доклади така и не дойдоха – били уплашени от размирното положение в южната ни съседка. Все пак конгресът събра спелеолози от България, Грузия, Гърция, Израел, Италия, Украйна, Русия, Турция и Франция, но се наложи програмата да бъде редуцирана. В рамките на няколко сесии  бяха изнесени около 40 доклада с различна насоченост. 10-на постера допълниха картинката. Хубавото е, че работите на всички бяха намерили  място в един чудесен  сборник  от 554 страници и качен на диск. (Който се интересува, ще може скоро  да намери томчето в националната библиотека по спелеология, която създадохме в Националният музей „Земята и хората“ ). Екскурзиите, които домакините  бяха  организирали в рамките на конгреса бяха „гвоздеят на програмата“ за  всички, които не бяха посещавали Кападокия и не само. Освен тях, заедно с мои стари приятели от Русия  и колеги от Украйна си устроихме посещение и на други потайни места.  Значим спомен остави за мен пътешествието ни до село Сиваса (Sivasa)  или още Гьончетопрак. В челото на ниското плато над селото са входовете на малко познат подземен град. Според неговите изследователи (французи и италианци), дължината на изкопаните подземни кухини е 524 м. Помещенията са разположени на 2 етажа и имат различно предназначение. Помежду са свързани с галерии. Едно от впечатляващите неща там се десетките каменни врати затварящи достъпа на нежеланите посетители към вътрешността на града. Вътре има 15-метров кладенец , който води до нивото на подземните води.  Почти сред селото, в скалите се намира барелефа на Зевс, който според учените е от времето на Рим. Край Сиваса обаче има нещо, което малцина знаят и което благодарение на Игор Грек от Украйна само аз успях да посетя. Това бе пещерната църква и манастирският комплекс от другата страна на платото.  Чудесно творение на духа, което за нещастие е подложено на забрава, а и разруха ! Пътешествието продължи с посещението на Хетския камък. Парче скала в „нищото“ с  странни пиктограми, които моят нов приятел Муко Токмак от  „Cappadocia History Culture Research & Protection Assocation“  е на път да разчете .

Pages: 1 2 3 4