EКСПЕДИЦИЯ „СБОРЯНОВО“ 2020
Успешно завърши четвъртата поредна експедиция „СБОРЯНОВО“2020 , организирана от Българското пещерно дружество, за проучване на пещерите в обсега на Историко-археологическият резерват „Сборяново“ и прилежащите му територии. Проявата се проведе със съдействието и любезната подкрепа на Историческият музей в гр.Исперих. Базовият лагер на експедицията, както и преди бе устроен и намери удобствата в археологическата база „Камен рид“.Тя приюти следните изследователи : Алексей Жалов – пещерен клуб “ Хеликтит“, София, БПД; Диян Георгиев – спелео клуб „Приста“, Русе; Иво Иванов – БПД, Търговище; Красимир Кърлов – БПД, Враца; Петър Делчев – Студентски пещерен клуб “Академик“, БПД; Славена Цокева – спелео клуб „Приста“, Русе; Стойчо Стойчев – БПД, Търговище. Преобладаващата част от състава бяхме ветеран пещерняци, като подмладяването дойде от не по-малко надъханите колеги от Русе. В експедицията , в качеството си на водач, се включи не безвестният и познавач на района и сътрудник на музея Александър Александров.
Експедицията отпочна на 22-ри октомври, но реално работата по набелязаната програма се осъществи в рамките на следващите два дни. Пред събралите се стояха две основни задачи – картирането на част от 33-те пещери открити по време на разузнавателната ни експедиция през месец май и локализирането на обекти проучвани от предишни експедиции. Петъчният ден посветихме на претърсването необходени през предишни проучвания скални откоси в западното подножие на Камен рид. Там се натъкнахме на невисоки скални откоси на две нива, но очакванията да намерим много пещери не се сбъднаха. Във високата част на скалите открихме само 2 отвора, чиито достъп е възможен само чрез спускане отгоре с въже. Надвечер се спуснахме в каньона на река Царацар (Крапинец), където недалеч от прочутото Демир Баба Теке се намираше открита по-рано, но некартирана пещера. Радположението на галериите и ни накара да и дадем името „Кръстатата“. Как изкарахме вечерта ли ? Чудесно, разбира се. След по глътка за сгряване, край импровизираният лагерен огън.
Следващият ден се разделихме на две – едните да картират, а другите да претърсят едно скрито от дърветата скалисто място. Група едно успя да картира едва 5 от всички открити, през пролетта, пещери в местността „Бербер кая“. Другите изследователи си свършиха работата и отгоре на всичко картираха една пещера. Радостта ни, че е нова бе кратка! След сравнението на картата на „новооткритата“ пещера с картата на Котешката пещера, проучвана от пещерния клуб „Академик“,София през 1972, се оказа че те са идентични. Все пак, усилието си струваше. Тъкмо до нея, Пешко, Стойчо и бай Сашо откриха и входът на Кучешката пещера, така че броят на идентифицираните пещери нарасна с две.
Въпросът, къде ли са останалите 3 „стари“ пещери принадлежи на бъдещето. Междувременно един местен човек ни каза, че на десния географски бряг на р.Чаирлък има скрити в гората скални откоси с много пещери. В деня на раздялата ни, Диян „побръмча“ из района с кросовото си моторище Хонда и се върна с радостната вест, че открил въпросното място като се е натъкнал на 4 нови входа. Да, но това ще е следващият път. След проявата, общият брой на известните пещери в района между селата Малък Поровец, Свещари и Иван Шишманово нарасна на 70.
Разбира се, експедиция „Сборяново“ ще продължи до окончателното проучване на пещерите в района на с. Свещари и наоколо. Със сигурност, при още по-близко сътрудничество с Историческия музей в гр.Исперих. Така че, очаквайте новини.
