ОТНОВО ВЪВ ВЕТРЕНА

ОТНОВО ВЪВ ВЕТРЕНА
От 21 до 23 февруари , 5-членна група на Българското пещерно дружество в състав А. Жалов, И. Иванов, Й. Йорданов, Р. Писков, Цв. Валерианова , посети Западните покрайнини в съседна Сърбия. Мисията включваше посещение на пещерата Ветрена дупка край с.Власи, проверка на състоянието на сифона в края и, картировката на 3 некартирани нейни разклонения. Както обикновено, не и без помощта на нашия добър приятел Микан Андреев – секретар на Спортния съюз на Цариброд, намерихме покрив в Планинарският дом в с. Поганово. За ден на акцията бе отреден съботният ден. И така паркирахме на обичайното място, нарамихме раничките и не след дълго бяхме на входа на пещерата. Докато надявахме пещерните доспехи, съставихме планът за действие и се сурнахме в пещерата. След като преодоляхме входните теснини обвеяни с идващият отвътре ветрец, крачихме бодро към краят на пещерата. За щастие, придвижването в тази посока е леко и приятно. Няма теснотии, нито препятствия изискващи големи усилия, а високата, в по-голямата си част, галерия е обкичена с много и достатъчно красиви и недокоснати от човешка ръка образувания. Първата ни цел бе картирането на дясно седяща галерия в почти самият края на пещерата. Докато Цвети и моя милост, а в последствие и Данчо, са заехме с тази работа, останалите ни другари достигнаха сифона, за да разберат, че и този път той е пълен догоре и няма как да ни пусне нататък. Тук дължим да направим едно малко пояснение. Всъщност, пещерата е система състояща се от две отделни части (пещери) – „Ветрена дупка“ и пропастта „Пещерица“, които физически са разделени от въпросния сифон. При засушливи периоди, нивото на водата в него спада до степен, при която галерията свързваща двете пещери може да се проходи и респективно картира, за да може да се направи цялостна карта на системата. Картировката на Ветрена дупка, без разклоненията за които стана дума, бе извършена в рамките на две предишни експедиции на БПД, едната от които съвместно със сръбски спелеолози от клуб „Двиг“ от Владичин хан. Успоредно с това, бе проучена и пропастта „Пещерица“ като се оказа, че дълбочината и е 123 метра. За съжаление обаче, щастието ни да намерим сифонът частично „отворен“ така и не ни споходи! В интерес на истината имаше едно изключение, но тогава случайността ни намери неподготвени – просто никой от нас не беше екипиран подходящо (с неопренов костюм или друго водозащитно облекло) за да може да преодолее безопасно разстоянието от пещерата до дъното на пропастта.

Отново във Ветрена дупка
Отново във Ветрена дупка


И този път късметът не беше с нас. След като успешно се справихме с разклонението, поехме към средата на Ветрена, където ни чакаше изпълнението на задачка №2 – картирането на тясна странична галерия. За изпълнението на и по понятни причини, отпаднаха трима от нас. Най-напред в теснината се впусна Данчо уви Цвети го смени, гърчейки се проникна напред, за да надвеси на кладенец, чиято измерена дълбочина се оказа 4.70. Безопасното спускане в него изискваше въже, каквото нямахме и проникването надолу, а вероятно и нататък, остана за следващият път !
Така пристъпихме към 3-тата си цел – картирането на наклонена странична галерия в близост до входа. С това се справихме, но се оказа, че вдясно, малко преди краят и, има доста стръмен кален, респективно, твърде хлъзкав участък. В горният му край тъмнееше и даваше знак, че там има по-високо разположена галерия. Дали това е така както изглеждаше, а и ни се искаше, можеше да разберем, ако някой от нас се покатери. Данчо запълзя нагоре- две напред , една назад. Трудна работа. Тъкмо се набра 2 метра нагоре, нещо под единият му крак се откърти и политна там където бяхме Цвети и моя милост. Голямият колкото юмрук камък обвит с кал профуча покрай мен и недружелюбно удари Цвети по бедрото. Успоредно с това, Данчо бързо-бързо се изпързаля по корем, току да стъпи на главите ни. Какво да се прави, случват са и такива неща. Ама и тази галерия трябва да бъде проучена докрай, та със сигурност отново ще да ходим във Ветрена дупка.
Този път, внимателно подготвени, да посрещнем предизвикателствата, които пещерата постави пред нас. Но и без тях, проникването в нея би си заслужило, дори за да може човек да се поразкърши, а ида се нагледа на красотите на подземната природа!