Богоявление и Иванов ден на „Сборяново“

Богоявление и Иванов ден на „Сборяново“

Успешно завърши поредна експедиция, организирана от Българското пещерно дружество, за проучване на пещерите в обсега на Историко-археологическият резерватСборяново“ и прилежащите му територии. Организирането и стана съвсем спонтанно. Не само за да се поразмърдаме след залежаването покрай коледните и новогодишните празници, но и за да отговорим на въпросите, които възникнаха при провеждането на 4-те ни предишни експедиции в района.

Групата, която набързо се събра, се базира в хотел „Дани“ в центъра на с.Свещари, който на супер прилична цени ни предложи необходимите удобства. И така, тъкмо на Богоявление, се разделихме на две групи от 3-ма и щъкнахме из района. Основната ни задача беше да обследваме с цел откриването на пещери , част от скалните откоси на десните долинни склонове на реките Чаирлъка и Царацар (Крапинец), които не бяхме проверявали по-рано. Работата се оказа ялова! С други думи пещери не бяха открити, но след обхода вече знаем , със сигурност, че в бъдеще там няма какво да дирим. Както се казва и отрицателният резултат е резултат.

В рамките на обхода проверихме и въртопите, открити през последният ден на експедицията ни от октомври 2020. Макар и трудно, ги открихме по координати им, снети от Диан, но се оказа, че ако искаме да проникнем в дълбочина, то ще трябва да се покопая доста яко.

По обед се сбрахме за да споделим по един обеден залък, и да разчетем следобедното си време. Денят беше слънчев и топъл и щеше да е грехота, да не го оползотворим. Отново се разделихме, но този път трансформирахме състава на групите. Групата на ветераните Сашо, Стойчо и Алекси (всите над 60-те) се спуснахме в дерето под хижа „Ахинора“ и поехме по течението на река Царацар, а Латинка, Димитър и Филип отидоха на 1.5 км от споменатата хижа, спуснаха се в същата речна долина и тръгнаха по течението в посока хижата. Обходът щеше да ни позволи да разберем има ли пещери в този участък и евентуално да ги проучим.

Група „Ветерани“ трябваше да претърси долината до моста на шосето Свещари – Тракийски град .? Прозавирахме се през клонаците задръстили дерето. Движихме се покрай реката, която и тук не е по-широка от 2 метра, до достатъчно дълбока, а и с тинесто дъно, за да може човек да я премине. Това и не беше необходимо, защото в отсрещният склон нямаше и „пукната“ скала. То и в по-голямата част от левия, по който се движехме, не се разкриваха скали, но когато почти бяхме стигнали крайната си цел, се появиха ниски скалички. Хоп, и ето я първият отвор. Уви, оказа се, че навътре е само метър. След него обаче, зейна друг вход – този път на истинска пещера.

Спретнахме се бързо и се шмугнахме за да установим, че отзад има зала с височина човешки бой и диаметър около 15 м. Нямаше как да сме сигурни дали това е нова или по-рано проучвана пещера и затова решихме да я картираме. След като това бе сторено, по-късно, сравнихме направената карта с картите на известните пещери в района и установихме, че става дума за пещерата „Шал дересе (дермен) маара „, изследвана от академици през далечната 1971-ва година, чието местоположение не ни беше известно до момента.

Скоро се появи още един вход. Беше широк около 1.5 м, но за сметка на това нисък. Стрелнах го с лазерната рулетка. Продължаваше навътре около 5 м, но по-нататък, след една скална халка, ставаше твърде ниско, което предвещаваше разкопаване. Но не е сега.

Докато нашата група вършеше описаното, но нашите другари вършееха в по-горното течение на реката. Там те бяха попаднали на скален венец с дължина около 100 метра, където бяха открили само едно отверстие. За да се разбере какво има в дълбочина, трябваше да се поразкопае. Снемането на координатите на въображаемата пещера, щеше да ни позволи да се направи това следващият път. Голямата изненада дойде по-късно, когато излизайки от долината, почти до хижа „Ахинора“, групата се натъкна на два разположени един до друг вертикални отвора. Проверката показа, че единият от тях е проходим в дълбочина и въвежда до пещера. Нямаше съмнение, че е нова, но колко е голяма щеше да се разбере след детайлното и проучване и картиране.

Вечерта празнувахме двойно. Пихме по чашка вино за здравето на всички Йордановци и Йорданки и за новите открития – най-вече за пещерата, който единодушно решихме да наречем „Ахинора“.

Времето на Ивановден бе ясно и слънчево

Вероятно щеше да бъде по-добре да се поразходим, но държи ли сърце юнашко да са постъпи така при наличието на нова и все още непроучена пещера. Към нея поеха Стойчо, Латинка, Филип и Димитър, като последните трима се заеха с картирането. Моя милост и пристигналите не безвестният и познавач на района и сътрудник на музея Александър Александров и синът му тръгнахме отново покрай скалите, за да решим една познавателна задача. Успехме, а за наш късмет, успяхме да открием и входа на пещерата „Наблюдателницата“, който търсихме отдавна.

Между другото картировачният екип успя да картира, в основни линии, новооткритата пещера, но липсата на достатъчно време не позволи да продължат проучването на срутищата в края на двете и разклонения. За да се продължи, там просто трябваше внимателно да се разчистят някой от препречващите пътя напред каменни блокове. Същото трябваше да се стори и за да се свържат разположените един до друг входове. Същата сутрин групата картира една малка, но интересна пещеричка, която открихме съвсем случайно, но времето ни проучване изтече. Отгоре на всичко, навън се заоблачи и започна да прикапва. Трябваше да си ходим, кой откъдето е.

Разбира се, експедиция „Сборяново“ ще продължи и то още през предстоящият април – до окончателното проучване на пещерите в района на с. Свещари и наоколо. Така че, очаквайте новини.

Вечерна посрещнахме в Търговище- в домът на Стойчо. Бяхме нетърпеливи да видим какво се е получило от картировката. Отпочнахме сглобяването на картата. В крайна сметка се оказа, че дължината на „Ахинора“, без продълженията, е 54 м, а денивелацията и е 7.50 м. Каквото, толкова! Поне засега!

След проявата, общият брой на известните пещери в района между селата Малък Поровец, Свещари и Иван Шишманово нарасна на 75.

В приключението участваха (по азбучен ред) : Александър Александров, Исторически музей, Исперих; Алексей Жалов – пещерен клуб“ Хеликтит“, София, БПД; Димитър Цветков, Търговище; Латинка Стойчева , БПД, Търговище; Николай Колев, Исперих; Сашо Попов – спелео клуб „Приста“, Русе; Стойчо Стойчев , БПД, Търговище; Филип Маринов, Търговище.

Рапортува: Алексей Жалов

Проект Библиотека