чужбинска експедиция, която аха да подмина

Общо взето така се роди идеята да отида в Турция без мечти, планове, подготовки и дълго четене. Изчаках наближаващата среща на БПД и заявих желанието си. Набързо се намериха още трима кандидата и идеално се вписахме в поканата: двама мъже и две жени – да могат да картират и да са в добра физическа форма. Разбира се имахме гранде план да отидем някъде поне веднъж заедно, защото не бяхме влизали като екип.

Паралелно с тази новина се появи акцията за заслон Кончето, в която взех скромно участие. Докато бях горе ми звънна някакъв непознат номер – Теодор Кисимов, да ми каже,че щял да ходи в Турция (не се познавахме,но бях чувала за него). Поканих го да дойде с нас…. позасмя се леко и ми каза,че моят екип се е разпаднал и за това ми звъни-да отида с него….?!”Как така се е разпаднал?!”. Оказа се,че по една или друга причина хората,с които щях да пътувам са пас. ОК, значи заминавам с Тео и Коце (Академик)…..Бях чувала за техния опит и малко се притесних дали ще им смогвам на темпото.

Този път бях решила да си подготвя багажа поне ден по-рано т.е. да изневеря на себе си и запазената си марка – багажа се оправя на десетата минута от петте минути, които съм казала че ми трябват на човека, който ме чака пред нас с колата да тръгваме….да, знам- последният да затвори вратата!

Дойде време да тръгваме и след кратка обиколка в София потеглихме за Хасково да вземем багажа на Тео. Замених късите панталонки с дълги, обядвахме и поехме към границата. Пътувахме с джипа на Коце като се редувахме кой да кара, имахме около 1500 км пред нас. Докато Тео си взимаше заслужена почивка на задната седалка (т.е спеше и не ни навигираше) ние с Коце се доверихме на господина от навигацията и се озовахме на пътя за Бурса. Разбира се Тео, който се събуди точно като поехме по грешния мост каза, че сме сбъркали и че тая навигация въобще да не я слушаме, но има роднини в града и ще минем да ги видим. Вечеряхме с тях и продължихме.

Като стана време да нощуваме се отбихме по един черен път, извадихме шалтетата и налягахме до джипа. Явно вятърът, който рошеше косата ми беше издухал всякакъв здрав разум и в просъница започнах да се притеснявам дали някоя змия ще влезе в чувала ми и какви ли змии има там? Затегнах си връвта около врата и казах, че сигурно и преди са виждали бългрски змии, та надали ще съм им интересна и заспах.След 4 часа сън, закусихме и продължавайки по пътя, вече се усещаше навлизането ни в Азия.

Щом пристигнахме в Анамур се запознахме с Ендер (ръководителят на експедицията), някои от другите участници и разбира се с жегата. Обядвахме, след което ни чакаше няколко часово качване с джипа по един черен планински път. Откровенно казано не ги усетих. Около мен всичко беше изключително красиво! А платото…какво плато! Харесвам аналогията, че ми прилича до някъде на сцената от междузвездни войни, в която Анакин се състезава като дете.

В лагера се запознахме с останалата част от екипа. Експедицията се състоеше от турци, българи, американци и ливанци. На следващия ден стана ясно, че ще влизаме. Не се знаеше за колко време, оказа се, че няма значение прониквачката ми е малка и искам не искам ще трябва пресата за коса да я оставя в лагера (шегувам се разбира се….взех я с мен!). Коце и Тео бяха така добри да ми покажат някой друг трик за приготвянето на багажа. Щом бяхме готови тръгнахме към пещерата, а да Тео вече ни беше обяснил, че пещерата се казва Морджа, а не Морка/Морса/Морца или там каквото още бяхме измислили с Коце.

Pages: 1 2 3 4

Категории