Из Сборяновските Предели

Из Сборяновските Предели

От години се тъкмя да посетя историко – археологическият резерват „Сборяново“ край Свещари, ведно с прочутата гробница, алевийското светилище Демир Баба теке и пещерите наоколо. Можах да се организирам едва когато проф. Диана Гергова ме покани да се присъединя към ръководените от нея разкопки. С оглед да направя теренен обход с цел актуализиране на информацията за пещерите наоколо и вписването им в контекста на района. Ала ходи ли се сам? Затова навих добре познатият пещерняк от Търговище и отличен мой приятел Стойчо Стойчев да сторим проучванията заедно, и то под флага на Българското Пещерно Дружество. След като пропътувах дългият път до Търговище, „яхнахме“ неговият автомобил, и на 22-ри септември вечерта се озовахме в с. Свещари. С проф. Гергова се уточнихме да направим оглед на пещерите, които успеем да открием в съответствие с наличната скромна информация, да снемем координатите им, фотографираме входовете им и да съберем, евентуално, лежаща на повърхността керамика.

Из Сборяновските Предели
Из Сборяновските Предели

Към групата ни бе аташиран професионалният фотограф Драгомир Богомилов. На следващия ден поехме към Демир Баба теке за да наченем изпълнението на задачата. Временно се разделихме на две. Хукнах сам към скалите над текето и не щеш ли, в основата им, се натъкнах на отвор. Надзърнах за да установя, че напред се проточва малко повече от 5-метрова тясна, но проходима галерийка, която рязко свива наляво. Размерите и бяха за по-слабичък човек, а не разполагах, а даже и да можех да се промуша, нямах така необходимият ми гащеризон. Все пак, снех координатите, снимах входа и се насочих към останалите. Една след друга обходихме и идентифицирахме пещерите Делик Таш (Дяланата), Туз маара (Солната), Мейшането и Хамама и направихме необходимите проучвания. През 1874 г. големият пътешественик, журналист и писател Феликс Каниц при една от обиколките си в българските земи посещава Демир Баба теке и в една от своите гравюри, заедно с текето рисува входът на Деликташ маара. За първи път тя и още една от пещерите са били проучвани от Карел Шкорпил, а описанията са им публикувани през 1903 г. Почти 70 години по-късно посочените , а и други пещери са били картирани от колегите пещерняци от СПК“Академик“, София. През 2002 са били обект на теренен археологически обход от студенти от НБУ. Ние потвърдихме констатациите на пещерняците академици, но не напълно на студентите от НБУ, които твърдят, че в Деликташ няма остатъци от керамика. Напротив, там бяха открити керамични фрагменти от античността и средновековието, та дори по-стари. На големия вход на пещерата, на малка купчинка пръст, намерихме отломък с явни следи от ретуш. Вероятно е доста отдавнашен, но нека се има предвид, че кремъчни оръдия на труда са били използвани и през античността. После Драго ни показа пещерата „Птичите корита“ представляваща ниска, овална и силно опушена зала. Прегледът на наличната документация показва, че тя не е била проучвана от пещерняци, но през 1990 г. в нея са правили археологически разкопки руският проф. Я. Шер и Р. Радев от историческия музей в Исперих. В пещерата е разкрит издялано в скалата каменно легло, вероятно гроб, както животински кости и зъби. В скалите над и в пещерата има различни издълбавания , всичания, надписи (повечето съвременни). Най-впечатляваща е изсечената в камъка „дама“. Въз основа на направените детайлни проучвания на скално-пещерния комплекс, изследователят Я. Иванов счита, че той е“ скално светилище – храмов комплекс за изповядване на обредност“ на алевийците (алианите).

Денят продължи с претърсване на скалните венци, които си бяхме набелязали. Въпреки мачетето не можах да стигна далече, респективно не открих нищо, но на Стойчо му излезе късмета. Оставихме откритата от него пещера за следващия ден, но нейното проучване се отложи за следващото ни идване в Свещари.

Идната утрин бе отново наречена за обход. Този път под водачеството на един от най-големите познавачи на района Александър Александров от Исперих. Той ни рече, че за краткото време, с което разполага може да ни покаже Хайдушката пещера. Поехме натам, но пътьом, в скалният венец вляво от нас, един след друг запознаха да „изскачат“ малки и по-големи отвори. След кратко пълзене по склона, ги достигахме за да разберем дали зад тях се крият пещери или не. В крайна сметка, освен Хайдушката локализирахме още 5 пещери, като успяхме да влезнем в 2 от тях. Прегледът на наличната ни информация за района ни дава надежда, че те всичките са нови, но това ще се разбере със сигурност след като биват картирани. Аз мисля, че районът ще „пусне“ още пещери, но не без щателното му претърсване. За тази цел, решихме със Стойчо да инициираме нарочна експедиция на Българското пещерно дружество, на която да продължим издирването на вече проучените пещери, а да търсим нови. Да сме живи и здрави до догодина.

Категории