In Memoriam

Георги Димитров Райчев
27 юни 1953 – 15 февруари 2018
In Memoriam

Георги Райчев (Змеят) е роден на 27 юни 1953 в Чепеларе в семейството на родоначалника на пещерното дело и спелеологията в Родопите, незабравимият Димитър Райчев. Имайки пред себе си един пример, а и съвсем естествено, малкият Георги биде въвлечен в авантюрата „пещернячество“ още ненавършил 10 годинки. На 12 май 1963 е датата на „бойното“ му кръщение. В този ден, той буквално е натирен от баща си и неговите чепеларски съратници да се спусне в 21-метровата пропаст на Каракуската дупка.

Същата година участва, волю-неволю в проучването на Сбирковата пещера край Чепеларе и голяма експедиция за проучване на пещерите в Радюва планина. След последната той казва:“ Мисля, че от този момент вече бях решил че ще ходя по пещери и експедиции…“ .

Така и се случва. В годините напред, Георги се включва в десетки прояви на вече официално функциониращия пещерен клуб „Студенец“, Чепеларе и на Българската федерация по пещерно дело (БФПД). Той съзрява като пещерняк по време на пещерните проучвания края с.Ягодина, Триград, горното поречие на р.Арда. Семейната среда и съприкосновението му с карста и пещерите и натрупаният опит задълбочават интересът му към пещерните проучвания и той записва Софийският университет „Св.Климент Охридски“ и го завършва през 1978 г. със специалност „Геоморфология и картография“. През 1983 , клубът в Чепеларе, заедно с БФПД организират международна експедиция в района на с.Дряново, община Лъки, а същата година, отново под ръководството и личното участие на Г. Райчев започва съвременната картировка на Ягодинската пещера. Същата е завършена през 1990 г. при което дължината й достига 8501 m. През същата година , съвместно с клубовете “Орфей” – Девин и “Силивряк” – Триград , чепеларци организират експедиция на платото Кугитаг в Туркменистан. Под под ръководството на Г. Райчев се извършват прониквания в пещерите Кап Кутан (38 km) и Промеждуточная (17,8 km); Гюлшерин и Хашима оюг (8 km). Междувременно в периода 1980 – 1990, заедно с баща си Георги организира редица експедиции с най-различни изследователски цели- палеонтологични експедиции в Бориковската и Триъгълната пещера, проучване на палеолитните находища в Западните Родопи / района на с. Борино/, експедиции по изследването на пещерните седименти и изясняване на палеогегографските особенности при формирането на карстовите комплекси, хидрохимични изследвания съвместно с полския професор Мариан Пулина, биоспелеологични изследване съвместно с д-р Жанес, Жуберти от Франция и т.н.
От 1986 година Змеят приема «генералският жезъл» от баща си, бидейки избран за председател на пещерния клуб в Чепеларе. В следващият период клуба се активизира има значителни за времето си изяви в различни направления и измерения. С участието си в националната експедиция през 1993 г нашият приятел се включва в изследването на карста и пещерите на Албания. През 2005 участва във втора експедиция в Албанските Алпи, този път в състава на експедиция на пещерен клуб «Хеликтит»-София. В периода 2006 – 2010 участва активно в българските спелеоложко – етноложки експедиции в областта Голо Бърдо в Албания, като косвено дава своят принос към признаването на българско малцинство в Албания.
Успоредно с изследователската и организационната си дейност, Георги повишава своята подготовка като придобива различни квалификации – спасител в пещери, планински спасител, инструктор по пещерно дело. Предава знанията си на по-младите участвайки като лектор и инструктор в редица национални курсове за подготовка на стажант инструктори, инструктори, техническо усъвършенстване и картиране на пещери. В периода 1989 – 1996 г Жоро реализира част от своите спелеоложки компетенции и като член на Управителният съвет на Българската федерация по спелеология . През 2015 г. обаче, поради несъгласие с политиката провеждана от тази федерация, беше един от организаторите и учредителите на Българското пещерно дружество.
Не бива да се забравя и приносът на Георги за развитието на Балканския спелеоложки съюз. Заедно с вече покойният К. Хаджийски и С. Генчев, той прегърна идеята за организирането на Балкански пещерни сборове и стана един от главните организатори на първия такъв през 2007 г. Нататък, така и не пропускаше да участва в последвалите 9 балкански сбора, които често пъти бяха огласяни от родопската му каба гайда.
Своите професионални качества той изявава в качеството му на уредник на Музея по спелеология и Родопският карст, а по-късно и негов директор. Заедно с това , има и своя безспорен дял в организиране на благоуспрояването на трите родопски пещери Дяволското гърло, Ягодинската , но най-вече Ухловица (Улцата), като изготвя нейната маркшайдерска снимка и проекта за благоустрояването й. Една част от резултатите на неговите изследвания намират място в публикации като: “Микроклиматични особености на Ягодинската пещерна система”, поредица Българска спелеология, кн. 3, 1991 г., “Морфология и генезис на Ягодинската пещерна система (Имамова дупка)” (1991), Пропастта “Кладето”- гр.Рудозем. – Българска спелеология, 2: 33-37, „Геоморфоложко развитие на Триъгълната пещера“, „Никои климатични феномени на Ягодинската пещера“, „Разпространение и райониране на подземния карст на Родопите“, „Някои наблюдения върху глациалните форми и карстовият комплекс в масива „Веледжик“ – Северна Албания“. Георги Райчев направи и много за обогатяването на националното спелеоложко писмено богатство. Заедно с А. Жалов инициира и издаването на сборника „Българска спелеология“ и редактира излезлите му в периода 1989-1991 3 книжки. Същевременно, под егидата на Музеят, бе издаден труда на Ив.Стоилова – „Библиографски указател на публикациите по спелеология в периодичния печат 1980-1986 “. Заедно с баща си той бе съставител и редактор не сборника „ 50 години пещерно дело в Чепеларе (1950-2000)“. Благодарение на този тандем, през 1983 година издателство „Медицина и физкултура „ публикува книжката от поредицата „Малка туристическа библиотека“ „ Ягоданският карстов район“ . По – късно, Георги стана съавтор на нови две книги за Родния край „Карстовото богатство на с. Ягодина“ и „Триградското ждрело и пещерата Дяволското гърло“. Книга – атлас “Карстовото богатство на община Смолян” ( в два варианта на български и английски) , 2007 , Смолян, 44 стр.
Георги Райчев беше широко скроена личност и имаше разностранни интереси извън сферата на спелеологията – краезнание, етнология, фотография, колекционерство, подчертана склонност към пътешествия, музика. Той имаше своенравен характер с широк диапазон от изяви – от благост и добронамереност към благите до непримиримост и силен критицизъм към „душманите“ му, а и хората, които не са по неговия аршин. Пътят му съвсем не беше съвсем равен, но смислен, защото след себе си остави една дълбока следа.
С неговата ненавременна кончина българската спелеология, косвено спелеологията в Родопския край, а и безбройните му приятели, не само у нас, но и в чужбина, изгубиха един всеотдаен съратник труженик и добър приятел. Тъжно е – вече няма кой да надуе гайдата за да ни разведри и развълнува, но едва ли ще го запомним само с това. Сбогом приятелю, винаги ще бъдеш в нашите сърца.

Почивай в мир.

 

Категории