чужбинска експедиция, която аха да подмина

На входа на Морджа
На входа на Морджа. От ляво на дясно: аз, Тео, Умит, Коце и Волкан

Малко снимки на входа и поехме по въжетата. Бяхме група от 5-ма: Умит, Тео, аз, Коце или Коте (както турците го наричаха) и Волкан. Пещерата беше приятна: широки отвеси, нямаше тесняци, малко вода и не много ниска температура. По пътя Тео снимаше с go pro, а по едно време и аз се изявих като оператор, за съжаление щяхме да разберем, че сме изтрили клипчетата от първите два дни. В края на един водопад се виждаше дъно и по средата му лагерът ни. Home sweet home – да бе ама не (нещо напоследък редовно я използвам тая фраза и май трябва повече да внимавам като си правя резервациите). В лагера имаше няколко неща, които не бяха съвсем ок и ни създадоха малко грижи, но ние не сме от най-грижовните та ги оправихме да не ги мислим. Вечеряхме и си легнахме. С напредването на нощта и усещането на това колко точно са 4 градуса и как се спи на тях си ставахме все по-близки. Българската част бяхме достойни за прозвището “сардинки”или “копърки”. Турската част се притесняваха да се присъединят и зъзнаха. На сутринта закусихме и екипите си тръгнаха по задачите. Аз и Коце щяхме да картираме и за това пихме чай до последно и чакахме  другите тръгнат за да не си пречим.

Pages: 1 2 3 4