Мрак – Х

Мрак – Х Гр. Етрополе м. „ Обия ден ”

Последно -Четвърто проникване

9 Юли 2017 г.

Жорж Влайков, Теодора, Пейо и аз.

Нивата е голяма работа. Мина всички критични места и пристигаме по график на терена. Носим специален лост , един метър дълъг със заварена гайка и завързан с въже, чук 5 килограма и още едно 100 метрово въже.
Пейо остава горе ,а ние отиваме да направим дупката Мрак 200 метра.
Преди рошавия „тесняк”, през който мина даже и Геро , връзвам въжето и Жорж заминава с торбата напред да опъне парапет до клина над 4 метровия отвес.
Една жена имаме в екипа и сме я удостоили с честта тя да свали лоста до дъното. И се справя момето, свали го 100 м. под земята, пренесе го и през тесняка и тъкмо я похвалих, нещо рече джангър, джангър , фльоп и настана една тъмна ,неподвижна тишина, изпълнена с ужасно предчувствие… Така загубихме лоста 10 метра преди финала.
Събрахме се тримата долу, за да установим, че тоя тесняк без лост нимой са разби и няма минаване. Пуснахме Жоро като най-елегантен ,да се пробва. Как ли не се мъчи човека – не става…

Тогава , реши да опита малко по-встрани.

Направи един труден хоризонтален преход под тая гърбица и рече , че тук всъщност само тя ни е проблема.
И като я подбрахме от две страни с пещерния чук и с голямата вария се оказа , че не е основна скала, а синтрова кора , отдолу с глина. Абе, уж само кора, ама 6-7 сантиметра дебела и без голям замах ми изглежда като броня на „тигър’’. Рикошет след рикошет.
Ама какво са 5-6 см, камък пред 5 килограмовия зверобой и двама неуморни идиоти.

То е като оня лаф „Пещерняк, чук и шило- ето ти къртило”.

Точно тук пък аз изпуснах шилото…. Нямам думи….
За час разкъртихме достатъчно , бихме един дюбел и Жорж премина в отвъдното. И започна едно: да знаете колко е красиво .Тука е пълно с образувания, леле,колко много стридиии, по цялата стена, а , намерих шилото.
От едно на едно с Теодора резултата отново я направи едноличен лидер в черната класация.
И нова добра новина: има още един отвес ,и то повече от 20 метра и лоша новина: Жорж пък на свой ред изтърва моя пещерен чук в новия отвес. А то не е просто чук, а прототип на едно мое велико изобретение и ме обвзе лепкава мъка.

Само Теди сигурно цъфти вътрешно, че и друг е изгубил инвентар.
Събираме се долу тримата. Красива зала 4 на 6 метра.
Тук има голяма група ребра ,които звънят в почти две октави. Захласваш се като започнеш да ги почукваш.
В единия край има малки синтрови локвички с пещерни бисери,
като някои от тях са идеални кафяви сферички ,кротко легнали в своите легълца,
Жорж върза въжето за два яки сталагмита, които днес за щастие не се оказаха толкова хлъзгави, колкото не бих искал да бъдат.
Камбана в 4 метра широк кладенец 24 метра и дъно , ама като казвам дъно, мамка, му това значи ,никакъв шанс за по-нататъшно продължение.
Край, тук умряха много мои надежди.
Но пък, Жорж намери любимия ми чук. Скункса остана при Теди, но аз съм кавалер и езерото с лоста ще го нарека „Теодора”- да се слави името и.
В тая зала всичко е от глина
Дори и красивите образувания ,натеци, сталагмити полукалцирали дендрити и отново стриди. Явно в тая пропаст Мрак – Х, те са запазената марка.

Е, те тука казвам конец

и на разказа мой турям венец

Pages: 1 2 3 4

Проект Библиотека