Мрак – Х

Мрак – Х гр. Етрополе м. „ Обия ден ”
Второ проникване….

Октомври.
Гогата, Коко Ланджев, Цецо Остромски,Валентин,Стоян и аз.

Коко и Вальо тръгват надолу по левия сипей , Гогата поема малкия отвес. Ние със Стоян и Цецо тръгваме към дъното. 25 метра и сме в голямата зала. Този път вместо да се спуснем по праговете надолу, решавам да минем по един страничен път, който пак ще ни изведе под първия праг.
Ако някога имам врагове, ще ги пращам да минават през тоя триметров тесняк, целия облепен с тия твърди образувания, като рибарски кукички..

мрак - х , тесняка с куките
мрак – х , тесняка с куките

После надолу, втори праг…

Трети праг…

и ”Красивата зала” Цецо остава тук да снима ,а аз тръгвам напред в горния край на диаклазата и над онова по-широчко ,според мен, място, което бях намерил предния път забих един спит и тръгнах надолу . Да , ама тясно.
Мъчих ,пробвах , свалих целия железор и само с горна осигуровка , издишвах ,не дишах, ритах с крака отдолу под тесняка в широкото ,а после едва издрапах нагоре .

Що пот, що зор….

Дишах и си масажирах ребрата да ги върна по местата им.
И гледам два метра по- назад едно място ,пак малко по- широчко, дали пък да не пробвам оттук. Откачих въжето от планката и Стоян го метна през рамо за горна осигуровка. Издишах генерално и се измуших, а отдолу полукамбана зад гърба ми стена ,а отпред таван . Дългите крака много пъти са ми помагали. Преминах закрепен със широк шпагат на пета и на една издутина на тавана отпред.
Придвижвам се по диаклазата напред 4-5 метра ,а на 2 метра под мен вода, нещо като локва 5-6 метра дълга, метър широка и кой знае колко дълбока . А , ми се лъзне левия крак и шус надолу …

Нема падаме, нема се давим.

Продължавам. Десен завой , ляв завой и диаклазата продължава, но камината свършва, и пак ковах спит, планка и на рапел пускам 4 метра. Те ти го езерото. Безотточно. Подминавам го 2 метра , мятам едно ухо на един изглеждащ стабилен 25 сантиметров сталагмит и пускам три метра надолу под рехавата струйка на микро водопадче от чиста трапезна водица. След още 5 метра напред и 4 в ляво пещерата свършва.
А продължението и вече е само надолу. Цепката е дълга 5 м. и широка около 20 – 25 см. Стеснението надоло е от 50 см. до метър, а после е широко и дълбоко, но фенера ми се е уморил и не фърля до долу. Въже имах и се пробвах на няколко места да се измуша, но не би, много съм дебел.
Нагоре чертая карта, събирам въжето и така стигнах до мястото дето слязох при водата. Тук ме огря прозрението, че тоя тесняк два метра над мен ше го мина само с левитация, или някой да ме дърпа без да мога да помагам с крака в тая камбана.

И тогава Валентин се върна до красивата зала слезе надолу по диаклазата до рошавия тесняк и като го подбра с чука… бах ти скалорина, той от там, аз оттук , за час и половина произведохме едно чудо на минното дело и успях да прекарам мощите си от другата страна.

Цецо Остромски е направил много снимки в заличката с красивите образувания.

мрак - х снимка Цветан Остромски
мрак – х снимка Цветан Остромски

Нагоре картирам . Преди голямата зала срещаме Гогата, който ни разказва,как е спуснал другия отвес и по супер тесен низходящ меандър, който минавал на десетина метра под залата на входния отвес и имал връзка през една цепка нагоре с левия сипей , а после продължавал и излизал в нашата част на пещерата преди втория праг след голямата зала.

Вальо пък разказа ,че с Коко са пуснали левия сипей внимателно на рапел , за да не се търкалят надолу заедно с камъните и след 18 метра стигнали до равно място 3 на 4 метра с плитки синтрови локвички на пода.

После се изкачили обратно със самохватите по въжето ,закрепено на планка с анкер горе. На 5 метра преди върха на сипея вляво имало разширение към 1 м.и цепка надолу, през която може да се спусне човек с въже и това била връзката с Гогата, по пътя му от малкия отвес към нашата галерия.

Бравос, вързахме и отвесите , сега остава някой ден да дойдем да разбием тесняка долу и да направим пещерата Мрак – Х още по-дълбока.

Pages: 1 2 3 4

Проект Библиотека