Мрак – Х

Мрак – Х Дупката е известна на малко и то по-стари хора, защото от дълги години е останала в рамките на един добре заграден частен имот, стопаните ,на който не обичат много, много някой да им скита из терена.
През септември 2016 г. с Валентин и Гогата се промъкнахме до отвора. Вальо остана отвън, а ние с Гогата вързахме едно „у” на две дървета и пуснахме първия отвес- чиста камбана 35 метра ,сечение 5 на 12 метра- чудесно начало.

Дъно от дребни камъни. Зад мен и отпред-стени на 3 метра една от друга , в ляво и дясно сипеи под 45 градуса от живи камъни. Спускаме десния сипей. За да не повредят въжето търкалящите се камъни. Гогата му сви едно ухо и направи импровизирано окачване на една по високо разположена скална издатина. До дъното, а и там, ме мъчи мисълта, че падне ли нещо отгоре все ще стигне до тясното на фунията , а ние сме точно там. Катерим се 2 метра нагоре по тясна цепка и през леко разширение преминаваме на малка площадка метър на два, на която може да се поберат 4 -5 души. Тук сме на сигурно място.

Наляво към метър широка диаклаза, в която слизам два метра надолу , защото там се стеснява и може да се върви напред. След 4 метра ,обаче, тя рязко се разширява до добре оформен отвес с диаметър около 2 метра и дълбок 15 метра. Оставям това за следващия път и се връщам към другото разклонение , което влиза във впечатляващ отвес с размери 8 на 10 метра и 25 метра до дъното. На нашата малка площадка, набихме два спита за начално закрепване и потеглих надолу.. Четири метра по-ниско и 3 метра вдясно ударих още един спит и увиснах в отвеса…. Величествено и красиво.

Е, за това ходим по пещери, да откриваме нови неща , да сме първи.

Стъпвам на дъното и виждам, че зад мен има праг около 4 метра, по-надолу още един и някъде там след повече от 15 метра галерията продължава да се забива към центъра на земното кълбо, И сърцето ми подскача от радост….

Аз тръгвам по новото продължение на класика, въже няма. Малко риск от малко падане е част от тръпката под земята, пък и не са ме учили на „падане” в курсовете моите учители: Хинко и Иван Рашков. В тази низходяща галерия с 3 – 4 прагчета от по 3 -4 метра стигам до малка заличка с много красиви образувания и синтрови езерца. След нея продължението беше по тясна диаклаза с височина към 10 метра . Реших да атакувам долния и край и слязох на камина един 4 метров отвес , след което се опитах да се намъкна в един тесняк пъкан с всякакви размери люти дендрити.

Тесняка обаче си беше як тесняк и никак даже не успях да се провра. Върнах се в красивата зала и се качих в горния край на диаклазата. След 5 метра реших, че съм открил място през ,което следващия път , като донесем и въже ще мога да се провра надолу.Пуснах няколко камъка и те цамбурнаха във вода, която ми се стори дълбока. Наближаваше контролното време и се върнах при Гогата ,който ме чакаше в голямата зала. Излязохме на горния свят пълни с планове за следващото идване в Мрак – Х.

Pages: 1 2 3 4

Категории