Каньониг по Атонски

40-метровото 8 милиметрово въже, което този път носехме се оказа твърде дълго за 6-метровия праг. Първи се спусна Стойчо и огледа пътят напред. Следваха няколко подобни изкусно огладени от природните сили отвеса разделени помежду си хоризонтални водни участъци. Сигурно щяхме да ги атакуваме директно, ако дълбочината на образувалите се помежду им езерца не беше твърде голяма. За щастие, Стойчо откри заобиколен път и след поредното чекнене най-сетне се озовахме на сливането на двата коньона – този, който идва от Костамонит и този, който идва откъм манастирът Св. Георги Зограф. Екшънът каньонинг продължи 8 часа, без да успеем да открием повече от описаните пещери. Двете ни проучвания обаче, установиха, че в този участък има 5 пещери и един изкуствен подземен обект.
Според планът, трябваше да нощуваме на „диво“, но съдбата ни отреди друго – да спим на креват в нашият манастир. Това обаче е друга приказка, която ще бъде разказана друг път. Денят за почивка бе оползотворен в моите другари в разглеждане на светата обител и околността и, а моя милост в общение със светите братя мои приятели.
Станахме рано сутринта, за да споделим закуската на харизаните – хора, които отдават безвъзмезден труд в полза на манастира. В 8 вече бяхме „строени“ пред манастира в очакване на Темелко, отколешен мой приятел работещ за техническата поддръжка на манастира. Той бе така добър да ни превози до началото на предстоящия ни каньонинг до манастира Есфигмен, с което ни спести почти едночасово ходене. Вместо да тръгнем по пътеката, поехме по каньона вляво от нея. Красиво и твърде диво място, в което очаквахме да открием пещери. Уви, там намерихме само една. Оказа се твърде малка, но с явни следи от обитаване! После се включихме в пътеката, която явно не се използва твърде често. Постепенно те ни изведе високо над очерталият се вляво от нас дълбок каньон. Отсреща, във високите до 30 м скали, забелязахме няколко тъмнеещи отвора. Проверката им щеше да ни отнеме поне няколко часа, а и целта ни беше друга, така че оставихме проучването им за следващия път. После ни заваля дъжд, пробивахме си път по запуснатата пътека, по поръка на полицаят охраняващ Зограф маркирахме с цветни лентички трасето (казват, че много хора са се губили по този маршрут). След 7 – часов преход, включващ малко лутане, прочистване на пътеката с мачете и лозарски ножици, почивки и едно похапване, се озовахме на входа на манастира Есфигмен.

Pages: 1 2 3 4 5