Каньониг по Атонски

Стойчо си навлече гащеризони и ентусиазирано се мушна, но уви, пещеричката се оказа не по-дълга от 8 м. В близкият и край галерийката продължаваше, но висок около 20 см масивен сталагмит препречваше пътят навътре. Това, което привлече вниманието ни, а същевременно направи пещерката значима бе светлокафявата средновековна стомна, която небрежно лежеше в наслагите в десния и дял. Заснехме я на мястото й, после я внимателно я извадихме за да я наснимаме в детайли и накрая я върхаме там, където си беше. Опитите ни до обходим скалите се оказаха неуспешни. Може би, ако имахме на разположение храсторез, щяхме да успеем, но не .

средновековна стомна
средновековна стомна

Обходът на Данчо и Сашо също беше наситен с храстинг, но за съжаление в периметъра на техния обход не бе намерено нищо. Все пак вече знаехме, какво има и няма в юго източната околност на Костамонит.
Всъщност, основната ни цел в този район беше да продължим проучването на каньона под манастира, защото, при предходната ни експедиция, липсата на въже спря устремът ни на ръба на поредния отвес. Преди да стигнем до заветното място, за наша най-голяма изненада, се натъкнахме на нова пещера. С дължината си от 18 метра тя едва ли е голяма, за стандартите на естествените обекти на Атон. Чудя се обаче, как не я бяхме забелязали преди. Преди да щурмуваме отвесът, картирахме още една проходна пещерка.

Pages: 1 2 3 4 5