Каньониг по Атонски

Същият следобед поехме към скалите разположени високо над пътя за пристанището, чието изследване беше и първата ни задача. Местоположението им не бе обозримо от пътеката и след дълго лутане в употреба влезна Google картата инсталирана на телефона на Йоргос. Позиционирахме се, но над нас се изправи стръмен, до около 60 градуса, и силно обрасъл склон с пасажи от сипеи. След дълги колебания каньонинга започна,част от групата реши, да го атакува от друго, по-сгодно място, а Йоргос, Стойчо и моя милост, събрахме сили и решихме да щурмуваме директно. С мачете и лозарска ножица в ръка запълзяхме нагоре пробивайки си път през изпречващите се пред нас гъстаци от бодливи храсти и лиани. Тъкмо да се откажем, през листака прозря белезникавата основа на скалния откос. Импулсиран продължих напред и когато бях на метър от скалата, видях, че вдясно от мен тъмнееше триъгълен вход на пещера. Дюшеш, рекох си аз и възторжено извиках.

Pages: 1 2 3 4 5