Както съобщихме по-рано , на 26 март 2017 г за Света гора Атонска – Гърция отпътува българска пещерна експедиция. Това е 7-мата поредна експедиция в рамките на международната програма за проучване на пещерите на полуостров Атон инициирана от нас. За трети пореден път експедицията се организира от Българското пещерно дружество (БПД). В нея е участваха А. Жалов – БПД, ПК „Хеликтит“- София – Ръководител, А.Киров – БПД, ПК“Студенец“-Плевен, Българска национална асоциация по подводно дело, К.Стоичков – ПК“Хеликтит“-София, Т.Тодоров – БПД, ПК“Мрак“- Етрополе, както и гръцкия ни колега К. Баколитсас от пещерния клуб “Cелас“, Атина. Теренната работа бе осъществена в рамките на 5 работни. Първоначално бе изпълнена основната цел на експедицията, а именно геодезично привързването на пещерите и изкуствените подземни кухини (галерии) проучени в района на българския манастир „Св.Великомъченик Георги Зограф“ към кадастралния план на манастира. Заснемането на обектите се извърши с тотална станция Leica и South RTK GNSS GPS, който получаваше корекции в реално време от гръцката RТК мрежа. На терен бяха открити и преизмерени работни точки от предишни геодезични заснемания. От тях беше направена локализация за привързване към съществуващите цифрови модели. Поставиха се нови работни точки на удобни места за отдалечените обекти. Всички измервания са направени в гръцката координатна система HEPOS GRRS87-TM и са използваеми за кадастрални дейности. Целта ни беше да направим цифров модел от сегашните измервания, подземните картирания и съществуващите цифрови модели. Геодезичната работа бе извършена от Александър Киров със скромната помощ на останалите български участници. Междувременно, с акцент втората половина от експедиционното време, бяха открити и проучени 13 нови подземни кухини, като преобладаващата част от тях бяха изкуствени галерии – водовземни съоръжения (ганати), дренажни канали и канали за обратни води принадлежащи към подземната инфраструктура на манастира. По предварителни данни, общата дължина на картираните обекти е 338 м. Най- големият от тях е основният отходен канал на манастира, чиято дължина се оказа около 150 м при денивелация около +30 м. Следваща по дължина е галерията под вътрешният двор на обителта (80 м). В част от съоръженията се наблюдават красиви натечни форми – основно цевични сталактити и каскади от синтрови панички. Най-красива обаче се оказа ганатата в прасковата градина над манастира (31 м). След осъществения теренен обход , а и по устни сведения беше събрана информация за около 15 нови обекта, като един от тях (новооткрита морска пещера) беше картиран. В някои от обектите беше събрана и пещерна фауна , чиито видов състав вече е даден за определяне, от днес Вече знаем, че един от събраните образци е троглобионт (Nipfargus sp.) Както обикновено, съставът преодоля различни но характер перипетии, които не успяха да отсрабят бойният дух на участниците. Обстоятелствата наложиха , по средата не експедицията, няшияг геодезист спешно да се завърне в Родината. Два дни по-късно той бе последван от Тодор, който във «борба» с непроходимите Атонски дебри, едва не изгуби окото си! Слава Богу последствията не бяха фатални нито за потърпевшите, нито за хода на експедицията. В краят на краищата, Алекс направи още един курс до Уранополис , „входната врата“ на монашеската република и по живо – по здраво прибра „остатаците“ от експедицията в България. Провеждането й би било немислимо без благословията и помощта на монашеското братство на българският манастир, поради което участниците му изказват искрена благодарност . След настоящата експедиция, общият брой на проучените и картирани в рамките на проекта подземни обекта нарасна на 189. Проучванията на Атон ще се продължат в периода септември- октомври т.г. Текст: А.Жалов, Ал. Киров. Снимки: А.Жалов, К. Баколитсас, A.Киров, К.Стоичков