Мисията ни там беше кратка, но много важна – да се видим с приятелите ни монаси, а и да им предадем съставената картна документация от проучванията ни на изкуствените подземни съоръжения в рамките на манастира. След като последното бе сторено, без да се маем нарамихме раниците и се упътихме към манастира Костамонит, където възнамерявахме да нощуваме. Малко равно, после нагоре по баира, малко надолу, баирче, спускане, леко изкачване и ето ни където трябва. Всичко на всичко около 3 км. Настаниха ни, слава Богу –обикновено , в Атонските манастира не приемат без предварителна резервация… По традиция отидохме на служба,последва вечеря и после вече си бяхме по леглата. Нощното пътуване, прехода и емоциите ни бяха взели силиците и рано-рано се унесохме в сън. Рано пиле, рано пее в 8.30 метнахме раниците и бързо се спуснахме в дерето под манастира. Приключението, за което ще стане дума започна !
Pages: 1 2
