Каньониг по Атонски, още щом поема пътят от Атон към дома, вече си мисля кога ще се върна отново на това свято място. Доживях и този път това да се случи. Под флагът на Българското пещерно дружество се събрахме 4-ма Сашо Попов от Русе, Стойчо Зарев от Ракитово, Йордан Йорданов и моя милост от София. Към Уранополис пътувахме както обичайно, а там към нас се присъедини ипредседателят на Гръцката федерация по спелеология и наш добър приятел Йоргос Каракирис. Фериботът ни отнесе към пристанището на манастир Костамонит . После, заедно с групата група „яхнахме“ специално пригоденият за извозване на поклонници военен камион. Той се заусуква по прашните серпантини на пътя и скоро ни отведе до самия манастир. За сведение, Костамонит е гръцки манастир, осветен в името на първомъченик Стефан. Cпоред легендата, ктитори на манастира са били св. Император Константин Велики и неговият син Констанций, но първите автентични писмени данни за съществуването на манастира са едва от XI век. Той е двадесети по ред , тоест последен в йерархията на атонски манастири. В него се подвизават 30 монаси, които в сравнение с други атонски манастири живеят доста аскетично. Манастирската библиотека съдържа 110 ръкописни и 5000 печатни книги. Същият следобед поехме към скалите разположени високо над пътя за пристанището, чието изследване беше и първата ни задача. Местоположението им не бе обозримо от пътеката и след дълго лутане в употреба влезна Google картата инсталирана на телефона на Йоргос. Позиционирахме се, но над нас се изправи стръмен, до около 60 градуса, и силно обрасъл склон с пасажи от сипеи. След дълги колебания каньонинга започна,част от групата реши, да го атакува от друго, по-сгодно място, а Йоргос, Стойчо и моя милост, събрахме сили и решихме да щурмуваме директно. С мачете и лозарска ножица в ръка запълзяхме нагоре пробивайки си път през изпречващите се пред нас гъстаци от бодливи храсти и лиани. Тъкмо да се откажем, през листака прозря белезникавата основа на скалния откос. Импулсиран продължих напред и когато бях на метър от скалата, видях, че вдясно от мен тъмнееше триъгълен вход на пещера. Дюшеш, рекох си аз и възторжено извиках.
